В тесните калдъръмени улици на Старинно Карлово, в площадите и улиците, в читалището, музея и гимназията, в църквите, в едната от които – „Св. Богородица“, Васил Кунчев е пял като дякон.
В духа, разума и душите на местните хора, които с гордост и преклонение напомнят, че са съграждани на Апостола на свободата.
И така е вече 150 години от обесването на Левски...
Две нови галерийни пространства отскоро допълват и съхраняват духа на Апостола и на Старо Карлово. Техен вдъхновител и стопанин е Стефан Караиванов, който е родственик на Левски по линия на Васил Караиванов, първи братовчед на Дякона от страната на майка му Гина Караиванова – Кунчева. Едната галерия се намира в двора на наследствената къща на Караиванови в Карлово, а другата – на площад „Васил Левски“, на метри от паметника на Апостола.
„Просто реших да направя нещо ново, което да е от полза за града, за всички. Така се роди идеята за 2-те галерии, където хората да видят картини, свързани с Левски, с места, които е посещавал, със старинни карловски къщи“, разказва Стефан Караиванов.
Картините са основно от карловския художник Атанас Сеизов. „Рисувам Левски от години и в различни състояния, за мен той е повече от икона“, сподели той. За Атанас Сеизов най-трудното, специфичното в Апостола, което трябва да пресъздаде на платното, е неговата устременост и вътрешна, някак естествена величавост, която е част от самата му същност.
Тази година Стефан Караиванов за пореден път преиздава книгата на своя чичо Петър Караиванов, посветена на Васил Караиванов – първия братовчед на Левски и първия демократично избран кмет в цяла България.
Тя е дело на най-малкия син на Васил Караиванов – Петър, който записва спомените на баща си, докато е бил жив. „Общо 50 години пише тази книга моят чичо, за да е сигурен, че предава всички факти достоверно. Тя има само 1 издание, докато той бе жив“, разказва племенникът. За съжаление след смъртта на Петър Караиванов през 1988 г. в апартамента му в София се самонастанява съсед и изхвърля целия ценен архив на родственика на Левски.
„Всяка година се стараем да има нещо ново в преиздаването на книгата – пълно издание или сбит вариант, ту с твърди, ту с меки корици, за деца. Досега сме издали повече от 9000 книги. Тази година е юбилейното, 10-то издание. То е симбиоза между изданието за големи и за малки – хем със снимките от изданието за по-възрастните, хем с рисунките на Атанас Сеизов за деца“.
Част от мисията на тази книга е да опровергае някои неистини, които съпътстват близките на Левски. Един от тези митове е, че майка му Гина Кунчева се е давила в кладенец, друг – че след Освобождението брат му Петър е забравен и изоставен. Фактите не отговарят на истината, това са грозни лъжи, пали се родственикът на Дякона.
По повод навършването на 150 години от обесването на Васил Левски, Стефан Караиванов иска да заснеме документален филм за Апостола, в който ще има и исторически възстановки. Продукцията е с работно заглавие „Истината за Левски“. Сценарият е вече готов и се базира както на книгата, така и на други документи, свързани с Дякона.
„Във филма няма да показваме Левски в лице, защото всеки има своя образ на Апостола и който да го изиграе, все ще се намерят недоволни. Намерил съм обаче момченце от Айтос, което много прилича на малкия Васил и ще изиграе Левски като дете. Сега набираме средства за заснемането на филма. Няма да искам пари от държавата или от телевизии. Ще работя с приятели, родолюбиви фирми и дарители. Ако се проваля, нека бъде моят провал“, казва Стефан Караиванов.
Целта на родственика на Левски е филмът да бъде завършен до края на годината, в която отбелязваме 150 години от неговата гибел...
