Това е история на пръв поглед лека, приятна и красива – тя е като сюжет за филм - за една благородна девойка, която помага на деца в риск да се научат на нашето А и Б, само че на английски.
Само че, само на пръв поглед историята е единствено приятна и весела. Всъщност това е една дълбока и трудна история за това кое кара едно младо момиче, завършило в Англия да помага в обучението на ромските деца в столичния квартал „Факултета“. И трудното не е в изпълнението, а дали са отворени нашите сетива, за да го осъзнаем? Дали самите бихме постъпили така?
Това е история, зад чиито редове, глас, е скрито послание – това е историята на една съвременна Рада Госпожина, която вярва, че страната ни е прекрасно място, че България заслужва своите герои, че всички деца са еднакви в жаждата си за знания.
Една млада история, която идва да ни покаже нагледно, че учителят сред децата от ромски произход и техните родители и близки е винаги е посрещнат като близък човек, дава му се огромно доверие и той е уважаван.
Това е историята на Михаела Илиева от София – между Факултета и Американския колеж.
Веднага след това - по време на пандемията през 2020 година Михаела е одобрена по програмата „Заедно в час“ и оттогава преподава английски език на ромски деца в прогимназиален етап в 75. ОУ „Тодор Каблешков” в столицата в кв. "Факулетата". За първи път тя става и класен ръководител на петокласниците там. И вече знае, че не иска да се връща в чужбина, а да остане в България.
"Изпитах едновременно ужас и въодудушевление - поех клас от 31- един петокласника, не очаквах толкова голяма отговрност. Но децата са си деца, те са прекрасни, независимо от етноса и това няма нищо общо с вълненията им. Те растат в толкова различна социална среда, а са израснали с различна култура.
За мен да бъда учител в тази среда, още повече класен, ме доведе до много различни преживявания. Децата ме научиха на търпение. Едновременно с обучението имаме задължение да посещаваме деца в риск, такива, които не посещават учебните часове. Трябва да открием причините за това, да се опитаме да предприемем мерки. Въпреки че в началото на учебната година си мислех, че мога да променя това се оказа, че не всичко зависи от моите усилия, когато става дума за това да се върнат децата в училище.
Ходя с мой колега преподавател на тези срещи, това е Данаил Райков, той е с мен навсякъде по тези обикаляния, учител по математика по програмата "Заедно в час". Разговаряме понякога по няколко пъти в месеца с родители, баби и дядовци на тези деца, за да ги върнем в час. Но за жалост, понякога не можем да си представим как битовите и социални причини могат да спрат едно дете да отиде на училище.
Родителят иска детето им поне да може пише и смята, но няма как заради бедността, заради нуждата то да помага в къщи, да ходи и на училище. Често тези най-бедни деца нямат и дрехи, вода да се изкъпят, съучениците им в клас, защото има от разлчини касти при нас, им се подиграват.
Но въпреки това родителите на тези деца са винаги добронамерени към нас, когато се разхождам из квартала, отвсякъде ме посрещат с усмивка и ме прегръщат", разказва с малко тъга и обич Михаела.
"И много, много оценяват образованието. Има и друг проблем - не се обръща внимание на добрите примери в тази общност. В моя клас имам петокласник, който спечели обучение по компютърни науки. Той мечтаеше за това и го постигна", каза Михаела.
Другият проблем е, че са необходими букварчета за деца, на които българският език не е роден - тези деца се срещат с писменост и с българсия език в първи клас и за тях е много трудно, така че образованието при тях трябва да е различно, казва още тя.
Програмата "Заедно в час" е общност, която винаги ти подава ръка, смята младата учителка.
В същото време младата учителка води през лятото и курсове в Американския колеж. Така тя вижда две пълни противоположности в образованието - едно изключително училище като колежа и училището във "Факулета", което е прекрасно въпреки системата:
"Целият екип се старае на 110 на сто да се случват добри неща в това училище! За мен е много интересено да седя между двете пространства и да наблюдавам. Прави ви впечатление, че родителите от 75 то училище идват винаги за съвет при нас, имат ни пълно доверие и комуникацията е много силна..."
"Блясъкът в очите им показва, че те имат отношение към мен."
Още по темата слушайте в интервюто с Михаела Илиева в рубриката „Младите хора, които ме вдъхновяват“.
