Отворено писмо с призив държавните институции да оттеглят законопроекта за изменения на Закона за радиото и телевизията, оповестиха работещите в Българското национално радио.
Десетки мнения са събрани до момента под искането да се спре общественото обсъждане на текста, който е предложен от министъра на културата, но е различен от одобрения от представителите на БНР и генералния директор на Радиото Андон Балтаков в работната група по проекта.
В този час в Съвета за електронни медии започва изслушване на генералния директор Андон Балтаков, който вчера депозира своята оставка в знак на протест срещу подмяната в текста за промени в Закона за радиото и телевизията и липсата на управленска воля да се осигури законодателна гаранция за независимостта на обществените медии.
Следва оригиналният текст на писмото.
ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБИЛКА БЪЛГАРИЯ
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПОСОЛСТВАТА НА СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕС
ДО ПОСОЛСТВОТО НА САЩ
ДО ПОСОЛСТВОТО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ОТВОРЕНО ПИСМО
От служители в Българското национално радио
Уважаеми дами и господа,
С настоящето Отворено писмо призоваваме да бъде оттеглен предложеният от Министерството на културата законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
В България отдавна сме свидетели на удобно и съзнателно подменяне на функциите на медиите, унищожаване на голяма част от свободната преса, овладяването на телевизии. В България отдавна сме свидетели на писането и приемането на закони с имитиране на съгласие за реформи и с фалшифициране на „уж“ приети професионални мнения. Не по-различно е внасянето на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията от страна на Министерството на културата и предложението за обществено му обсъждане. Приемаме го като поредния опит да бъде подменен разговорът за свободата и политическата независимост на медиите.
А всичко това се случва на фона на тревожните данни за състоянието на медиите в страната, които бяха констатирани и в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона у нас, излязъл през месец септември.
Няма съмнение, че обществените медии имат нужда от адекватно законодателство, което да гарантира независимостта и свободата им. Като ключовите решения в тази посока са свързани с финансирането и модела на управление на медиите.
Но какъвто и нов модел на финансиране да бъде предложен, разходването на обществени средства ще бъде компрометирано при модел на управление, който показва дефекти. Досегашният принцип на управление на БНР показа своите несъвършенства и води след себе си нови кризи.
Вариантът, внесен от Министерството на културата, залага постоянна дестабилизация в общественото радио и прави възможен политическия натиск в работата на журналистите.
Работната група, определена със Заповед № РД9К-8/13.01.2020 г. на министъра на културата, приключи своята работа през м. юни 2020 г. В сравнение с проекта, съгласуван между членовете на работната група, сред които представители на СЕМ, БНТ, БНР, АБРО, МФ, МК и признати медийни експерти, в предложения за обществено обсъждане текст от Министерството на културата са отпаднали 7 параграфа. Всички те се отнасят до начина на управление на обществените медии и имаха за цел да преодолеят недостатъците на сегашната законова уредба и създадения в резултат на тях дисбаланс в управлението на БНР и БНТ. В момента, генералният директор на Българското национално радио е принуден да работи с управителен съвет, който не е предложен от него, а в същото време самият той ще предложи състав на УС, с който ще работи следващият генерален директор. Разминаването в мандатите е 2 години и половина – почти цялата им продължителност. Това създава сериозни кризи в управлението на обществените медии.
От законопроекта е отпаднала и друга разпоредба, насочена към подобряване на управлението на обществените медии и осигуряване на стабилност и предвидимост – повишаването на срока на мандатите на генералните директори и членовете на УС от 3 на 5 години.
В работната група бяха предложени и одобрени текстове, които предвиждаха конкретна управленска отговорност за членовете на УС и прекратяване на техните мандати заедно с генералния директор, който ги е предложил. Във връзка с тези изменения и за да се постигне целта на закона, проектът предвиждаше в определен срок след неговото приемане, генералните директори на БНР и БНТ да изберат нови управителни съвети, които да сключат договори за управление по реда на изменения закон. Тези разпоредби щяха да гарантират стабилното управление на обществените медии, което да осигури качественото изпълнение на обществената им мисия.
Ето защо приемаме предложенията на Министерството на културата за промени в Закона за радиото и телевизията поставени на обществено обсъждане като сериозно отстъпление от волята в България да има силни, обективни и независими обществени медии.
Обръщаме сериозно внимание на факта, че се манипулира официален документ, който изразява позиция на БНР, свързана със законодателни промени. Това вероятно е и закононарушение.
Българското национално радио винаги е реагирало остро при всеки опит за подмяна и вмешателство в журналистическата свобода. И сега няма да допуснем медията ни да бъде зависима от политически или икономически интереси и хвърляна в нов колапс.
Мисията ни е да защитаваме обществения интерес, да се борим за свободна медийна среда и е недопустимо принципният разговор за управлението на радиото да се политизира от парламентарната трибуна като се поставя под въпрос работата на журналистите в радиото за гарантирането на обективността и плурализма в ефир, оценки, залегнали и при последните мониторинги на СЕМ.
Призоваваме така предложеният законопроект да бъде оттеглен и преосмислен и да не се разчита само на процедурата с обществено обсъждане за изчистване на множеството проблемни въпроси в него.
Подкрепяме позицията на Генералния директор на Българското национално радио г- н Андон Балтаков да не се допуска вмешателство в независимостта на общественото БНР.
