Петролните фючърси поевтиняват с над 1,5% към едноседмични дъна по време на търговията във вторник на фона на търговската и митническа война между САЩ и Китай, която продължава да увеличава опасенията за представянето на световната икономика и респективно за потреблението на важната енергийна суровина. Изненадващото увеличение на петролното производството в рамките на ОПЕК и от страна на Русия през август също допринася за днешното понижение на цените, както и поскъпването на долара на валутния пазар към двегодишен връх.
Фючърсите на петрола брент с доставка през ноември бележат спад от 1,64% към 57,70 долара за барел, а тези на американския лек суров петрол с доставка през октомври - с близо 2% към 54,00 долара за барел.
От 1-ви септември САЩ започна да облага с мита от 15% разнообразен списък от китайски стоки за 112 млрд. долара, докато Пекин стартира поетапно въвеждане нови мита между 5% и 10% върху вноса на американски стоки за 75 млрд. долара и започна да облага с 5% вноса на американски суров петрол. Това поднови притесненията относно състоянието на глобалната икономика и търсенето на ценната енергийна суровина, въпреки че американският президент Доналд Тръмп заяви преди дни, че и двете страни все още обсъждат когато да бъдат подновени търговските преговори по-късно този месец.
Решението през уикенда на властите в Аржентина да наложат контрол на капитал пък подсилва рисковете пред т.нар. "развиващи се икономики" и тяхното петролно потребление.
Влияние за поевтиняването на петрола оказват и оповестени данни, според които добивите в рамките на ОПЕК са нараснали през август за пръв път от ноември 2018-а година насам. В същото време и петролното производство в Русия нарасна през август до 11,294 млн. барела на ден (най-високо ниво от март), надвишавайки по този начин поетият от Москва ангажимент във формата "ОПЕК +" за ограничаване на общия добив на черното злато.
Това сякаш поставя на изпитание удълженото до март 2020-а година споразумение на "ОПЕК +" за съкращаване на петролопроизводството с 1,2 млн. барела на ден.
Поскъпването на американския долар спрямо останалите основни валути също допринася за днешното петролно поевтиняване, тъй като на теория силният долар оскъпява важната енергийна суровина деноминирана в другите валути, което води до отслабване на търсенето на петрол.
Индексът на долара спрямо останалите шест основни валути (евро, паунд, швейцарски франка, йена, австралийски и канадски долари) нараства във вторник с 0,4% към нов двегодишен връх от 99,35 пункта (най-високо ниво от средната на 2017-а година). Инвеститорите гледат на долара като на "валута-убежище" с оглед най-вече на силното поевтиняване на британската лира и на еврото съответно към три и двегодишни дъна на фона на високата Брекзит несигурност и очакванията, че на заседанието през следващата седмица (на 12-ти септември) ЕЦБ ще предприеме нова разхлабваща лихвена и парична политика, за да стимулира слабото представящата се икономика на еврозоната.
Британската лира удари за кратко тригодишно дъно около 1,1960 щатски долара (най-ниско ниво от октомври 2016-а година) преди да опита известна стабилизация малко над 1,2000 нивото, докато еврото се понижи с 0,3% към 1,0930 долара (най-ниско ниво от май 2017-а година).
