В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора.
Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през 11 в. Като Ден на просветата за първи път се чества в гр. Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище, носещо името на светите братя, е организирано тържество и ученическо шествие. Няма друг народ, който от векове да почита създаването на своята азбука и книжовност със специален празник. На книгата и писмеността са посветени много пословици и гатанки. Една от най-разпространените (с различни диалектни варианти) е: „Бяла угар, черно семе. С ръка го сееш, с очи го жънеш. Що е то? Книгата.” Най-общо казано, книгата е символ на знанието, неизменен атрибут на образованите хора. 
Някога учителят бил наричан даскал, граматик, грамотен, книжовен. Немалко възрожденски учители са останали с подобни имена в историята – Даскал Манол, Димитър Рилец, Йоан Граматик, Матей Граматик... Първите български училища са килийни, а учителите не са непременно специално обучени. Обикновено даскалите били духовници (или свързани с църквата хора), занаятчии, млади мъже, научили се да четат и да пишат. В песента „Учител да го сториме” главен герой е „Милен, млада войвода”, който знае много да чете и пише. Знае „и гръцка книга, и турска, най-много бяла българска.” Затова селските първенци са решили да го сторят учител – да учи децата на четмо и писмо. Нека отбележим, че епитета „бяла” народът ни използва като синоним на чистота и извисеност. Затова в народните песни вярата е „бяла българска”, красивата девойка е „бяла българка”…
„Прочул се Найден граматик (или хубавец), да чете и да пише – от владиката повече, от владиката пловдивския”. По-нататък в песента се разказва, че висшият духовник написал книга (писмо), а „книгата пише, говори” Найден да отиде при него. При срещата владиката казва на младия граматик да стане даскал. Тази песен, която съществува в многобройни варианти, възпява Найден Геров. Или поне така твърдят историците. Български писател, езиковед, фолклорист, основател на едно от първите класни училища, той е инициатор и на първото тържествено отбелязване на празника на светите братя Кирил и Методий.
Често за учители били назначавани съвсем млади момчета. Като героят в песента на Георги Германов „Дошло е момче даскалче деца да учи”. „Учи ги що ги поучи, дорде момите научи.” Оказва се, че младежът се влюбил в красивата Златка, престанал да ходи на школо и все обикалял около дома на момата, носейки армаган – лимони и портокали.
