Моноспектакъл на Николай Урумов.
Постановка: Лилия Абаджиева.
И животът, и произведенията на Николай Василиевич Гогол са пропити с мистика; дори черепът на писателя изчезва по мистериозен начин.
Например изкуствоведът Александър Воронски написал книга за Гогол. Ръкописът обаче най-мистериозно изчезнал от заключения му кабинетът. Той обявил награда от 500 рубли на човека, който открие готовата за печат книга. Тя обаче най-неочаквано била открита в съседно учреждение. Донесъл я на Воронски самият директор.
Предвиждало се ръкописът да бъде публикуван за 125-годишнината от рождението на Гогол. Но и съдбата на книгата, и съдбата на автора се оказали трагични. На 1 декември 1934 година бил убит Сергей Киров и в суматохата около смъртта му този път изчезнали от печатницата разпечатките на книгата. След три години Воронски бил арестуван и разстрелян… Едва ли Воронски е убит заради Гогол, но Тургенев, който нарекъл Гогол велик писател бил заточен на село.
Мистично, в известен смисъл, е и погребението на великия писател. Ковчегът му бил носен на ръце осем версти през дълбокия сняг. Изпратили го хора от всички съсловия в Руската империя. Русия не познавала такова погребение. Царският режим бил погребал безшумно Пушкин, незабелязано бил погребан и Лермонтов. Гогол обаче Русия изпратила царски.
Цитати:
Колкото по-дълго и внимателно гледаме една смешна история, толкова по-тъжна става тя.
Винаги мисли кое е ползотворно, а не кое е красиво. Красотата ще дойде от самосебе си.
Каквото и да се говори, тялото зависи от душата.
Човекът, който обработва земята заслужава повече уважение от всеки друг.
Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително.
Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът.
Колкото по-дълго и внимателно гледаме една смешна история, толкова по-тъжна става тя.
Страхът е по-прилепчив и от чумата.
Безкрайни, като песъчинките край морето, са човешките копнежи.
Колкото и глупави да са думите на глупака, понякога те са достатъчни да объркат интелигентен човек.
Нищо не носи по-голямо удоволствие от това да живееш в самота, да се наслаждаваш на природата и от време на време да четеш някоя книга.
