''Памет нашенска'' в ''Цветовете на деня'', 13.07.2015
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През летните месеци е време за усилена полска работа, но и за големи веселби. По време на традиционния Белоградчишки панаир се срещнах с Денка Анина и Ленка Дафинина от с. Стакевци. Те са участнички в групата за автентичен фолклор "Росен здравец" към местното читалище. С тях разговаряме за торлашкия фолклор и изявите на групата. Идеята за името е на Денка:
Приехме това име, защото гората е пълна със здравец.
Песните участниците в състава събират и записват от по-възрастни жени и мъже от селото.
С три от тези песни преди пет години на надпяването в Копривщица спечелихме златен плакет, с гордост разказва Ленка Дафинина. Денка Анина допълва:
Не са много торлашките песни. Може би не е изследван достатъчно торлашкият фолклор. Тези песни, които пеем, разкриват бита на торлака, разкриват неговото шегобийство, веселието му, трудностите, през които е преминал през житейския си път. Затова с голямо удоволствие ги пеем, защото се докосваме до нашата история, до миналото ни. Човек трябва винаги да бъде до корените си, защото човек без корени е нищо.
За предстоящото си участие през месец август на Копривщица двете жени предпочитат да не говорят, а да запеят песните, с които ще се представят - чуйте в звуковия файл.
Леля Ленка също така обяснява какво представляват торлакините и торлашките мъже:
"Ми торлакините смо опасни. Куде се фанеме, оно не гасне... А мужьете ни, к`во да ви кажем, мужье едън пут- прави, длъги како прут. Куде могу, судем че се покажу. Ако може, че се докажу." И част от групата "Росен здравец" запява шеговитата песен за ергена, когото либето чакало цяла вечер. След това Ленка Дафинина продължава да обяснява що е то торлак:
"Те такова- ни е риба, ни е рак. Купонджия, веселджия и е шегадджия като габровлия. А по работуту и по инатът е на шопотъгу брата." Денка Анина създава поезия на торлашки диалект. Тя е насочена към проблемите и ежедневието на толраците.
Не са много торлашките песни. Може би не е изследван достатъчно торлашкият фолклор. Тези песни, които пеем, разкриват бита на торлака, разкриват неговото шегобийство, веселието му, трудностите, през които е преминал през житейския си път. Затова с голямо удоволствие ги пеем, защото се докосваме до нашата история, до миналото ни. Човек трябва винаги да бъде до корените си, защото човек без корени е нищо. 
