На две изключително важни за нашата история седемдесетгодишнини катедра "Теология" на Пловдивския университет посвещава издаването на една книга на екзарх Стефан. Това е непубликуван и неизвестен досега текст на българския екзарх Стефан за историята на Българската православна църква, открита при работа с личния му архив. Изданието е на катедра „Теология” на Пловдивския университет, посветено е на 70-годишнината от неговото провъзгласяване за екзарх и 70-годишинината от свалянето на схизмата върху Българската православна църква. Доц. Мария Шнитер - ръководител на катедра „Теология” в Пловдив университет е наш събеседник.
Мария Шнитер: Откритието беше направено от доц. Русалена Пенджекова, която работеше в личния архив на екзарх Стефан в Смолян, там се пази всъщност архивът, и така тя донесе една дебела папка с машинописни страници, доста пожълтели от времето, върху които още стоят ръкописните корекции на автора и се оказа, че това е един труд, озаглавен „Българската църква”, който е завършен изглежда около 1947 г. – значи, в последните години от живота на екзарха, по времето, когато той е заточен в гр. Баня, т.е. тогавашното село Баня, и този труд така и остава непубликуван тогава и чак сега стига до своите читатели – значи близо 70 г. след като е написан.
Р. П.: Личността на екзарха Стефан според вас достатъчно признание ли получава и с днешна дата, тъй като неговият принос, боравейки с историческите факти, е много значим и проявен в много области? Самата му личност би могла в някаква степен да се определи като силно просвещенска.
М. Ш.: Той е може би последният възрожденец в историята на българската църква. Това е един изключително интересен, многопосочен ум, човек, който едновременно съчетава в себе си всички качества на българските възрожденци и борци за църковна независимост с модерното мислене на хората от ХХ век, с една широка мирогледна готовност да се обърне на всяка посока, да се запознае с всичко ново.
Не случайно той е защитил своя докторат в Швейцария, в Женева, където темата на неговото дисертация е „Богомилите и презвитер Козма”, т.е. той тръгва от темата на българската средновековна църква и нейните най-интересни, най-важни, най-влиятелни в европейската история феномени и този начин всъщност прави българите по-познати за Европа. И по-късно той продължава тази своя мисия, включвайки се в икуменическото движение, не знам доколко това е познато, но това е един от най-спорните периоди в живота му и в дейността му, защото, разбира се, не всички приемат икуменизма като нещо еднозначно положително и това води всъщност, бих казала, до трагичния край на неговия живот.
Цялото интервю с доц. Мария Шнитер чуйте тук.
