Отношенията между миньорите и мина "Черно море" се определят от ръководството на мина "Черно море - Бургас“, а отношенията между мината и "Топлофикация - Сливен" – това са две частни предприятия, които съответно имат задължение да си организират работния процес по най-оптималния начин. Проблемът идва от там, че НЕК изпитва сериозни финансови затруднения. Те се дължат на дисбаланса в енергетиката, който се е трупал с години. Става въпрос за тази дупка от 1 млрд. лева, която се дължи на разликата в цените, по които общественият доставчик продава електроенергия и купува електроенергия по задължителните договори към определени източници. Поради тази причина НЕК не разполага с достатъчно средства и на практика НЕК изплаща на своите контрагенти около половината от дължимата сума. Специално за "Топлофикация - Сливен", проверката показва, че НЕК плаща повече от средното и на тях се плащат 71% от задълженията, т.е. "Топлофикация - Сливен" получава повече пари от всички други и това са достатъчно пари при една добра организация на работния процес - да бъдат изплатени заплатите на миньорите. Какво се получава всъщност? Поради неефективно управление и липса на мениджърски умения, се поставят миньорите в ситуация, в която техните заплати не са платени. Отговорността да се плащат тези заплати е в ръководството на тези компании. Освен това, след като сме получили на 10-и септември искането за изплащането на заплатите, което беше в размер на 270 хил. лева по схемата на пропорционалното разплащане на НЕК към "Топлофикация - Сливен", два дни по-късно са преведени 705 хил. лева, което е достатъчно за покриване на заплатите за няколко месеца. Така че, ако ръководството на "Топлофикация - Сливен" не е превело тези пари на мина "Черно море - Бургас" и съответно ръководството на мината не е превело тези пари на миньорите, тогава миньорите трябва да се оплакват на своите управители, които не им плащат, а използват парите за други цели, обясни министърът.
По отношение на заплахата от недостиг на газ за зимния период Щонов коментира:
Това е сериозен проблем. България зависи изключително много, над 90% от доставките на газ идват от Русия и едно евентуално намаляване на доставките и спиране на доставките, особено за зимния период, ще изложи страната ни на огромен риск. Този риск може да бъде покрит. Ако среднодневното потребление през зимата е между 10-11 милиона кубически метра газ в страната, това търсене може да се покрие от находището в Чирен, където имаме запази от 430 млн. кубически метра газ в момента. Проблемът при находището е, че то може да се пълни с определена скорост и може да се изпразва с определена скорост. Това е техническо ограничение. Максималната скорост, с която може да се изпразва то е 4 млн. кубически метра газ на ден, така че, ако евентуално стане криза, максимумът, който държавата може да вземе от Чирен, е 4 млн. куб. метра, което е по-малко от нужното. Тези 4 млн. куб. метра, разделени на целия капацитет от 430 млн., става ясно, че запасите в Чирен ще стигнат за 120 дни, което е дълъг период от време. Основният проблем е, че трябва да се покрие разликата между тези 10 млн. куб. метра, което е потреблението и тези 4 млн. куб. метра, които дава Чирен. Те могат да се покрият по два начина. Единият е чрез реверсивни доставки на газ от Гърция. В момента работим по този въпрос. Ние ще осъществим този реверсивен поток, което ще ни даде между 1-3 млн. куб. метра на ден. Останалата част от дефицита може да се покрие, когато топлофикациите преминат на работа от газ на мазут.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
