Изиграли ли са определена роля жените-терористки в българската история и каква лична мотивация ги превръща в атентатори и убийци редом с мъжете? Може ли да се направи събирателен образ на българската терористка, независимо дали е свързала съдбата си с ВМРО, анархистките чети от 1924-1926 година и комунистическите бойни групи на терора между 1942 и 1944? Налага ли се да противопоставяме национални героини на кървави терористки, когато разграничаваме идеалите и идеологиите на Мара Бунева и Менча Кърничева от тези на Виолета Якова и Ана Вентура например?
Отговорите от историчката доц. Цветана Кьосева, авторка на книгата „Красивите лица на терора” (Малки истории от полицейските архиви).
