Спомен за големия Ивайло Петров – годишнината ще бъде отбелязана от литератори, приятели и почитатели тази вечер (10 април) от 19 часа с юбилейна вечер на камерната сцена в Народния театър „Иван Вазов”. Там ще чуем думи за писателя от Георги Мишев, Никола Радев и Любен Петков, с участието на актрисата Елена Петрова. Ще бъде показан документалният филм на Станимир Трифонов „Преди да се родя”. Проф. Божидар Кунчев, който тази вечер ще произнесе специално слово за Ивайло Петров, гостува в „Нашият ден”:
„За мен Ивайло Петров не е в псевдонима, а в това което стои зад него – едно изключително голямо творчество с изключително значение в нашата национална литература. Имам предвид не само съвременната, а изобщо българската литература. Той е един от най-значимите писатели, познава превъзходно народния език, характера на нашия народ. Изповядва една философия на трагичното в историческото ни битие. Самата му проза пък и личните ми впечатления от него ми дават основания да кажа, че той беше скептичен, ироничен, проницателен, както и с дарба да разсмива, но преди всичко беше и си остана един голям мъдрец.
Спомням си навремето нашата критика, не догматичната, а мислещата и чувстващата, проницателната към значимото в културата ни, беше казала, че романът „Мъртво вълнение” е една от най-значителните творби в историята на нашия роман. Същото може да се каже и за „Хайка за вълци” и за редица други негови произведения, с които той действително остава завинаги в нашата литература. Ивайло Петров е това, което оценяваме толкова високо, не само заради дарбата. Талантливи хора в България е имало и ще има винаги. Става дума за метода, който писателят нарича „Трето измерение”, даващ възможност да се разкрият човешкия живот, човешката кондиция не двуизмерно, не на основата на положителни и отрицателни герои, а да се обясни човешкото страдание със самата същност на човека, а не само с външни социални и други причини.
За Ивайло Петров е писано много, но живеем в едно време на псевдоценности, в което четенето не е модерно. Този, който го познава, го чете и се връща към него, така читателят винаги може да намери една опорна точка, може да намери поредица от много дълбоки мисли. Той не отстъпва като дълбочина на мисълта на големите немски и френски моралисти – на един Монтен, Шамфор, на Лихтенберг.
Ивайло Петров създаде с творчеството си една екзистенциална философия. Той казваше, че „човек се ражда не по своя воля и така е обезправен и обречен на страдания още преди раждането си”. Доста песимистичен е, когато твърди, че човечеството (пак цитирам) „никога няма да се върне към детството си и блаженството на бедните духом никога няма да се постигне.” В заключение дори констатира, че „човек се ражда свободен, но не добър”. Това не означава, че Ивайло Петров е мизантроп. Той просто беше голям писател, познаваше човешката душа и до края на живота си не загуби основанието си да вярва в човека. Ние трябва да се връщаме към него, защото цялото му творчество е едно изключително голямо познание.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
