Тази събота с културолога Петя Крушева ще надникнем в Средновековната българска кухня, за да видим какво тя ни разказва за нас българите от онова далечно време... Известно е,че във времената на Византия и Османската империя готвачът е..
В "Срещите" Неда Антонова говорим по романа й за Стойна Преподобна "Съвършената". Разговор за вечното безсмъртие на духа и за любовта и временното безсмъртие на телата. Питат Преподобната какво ще стане с България. Тя отговаря:"Много работи ке..
За преображенията на думата култура, за важната й задача от купчината хора да направи народ. И всичко това във време, в което вкупом констатираме обезценяване на душата, си говорим с Кръстю Кръстев, министър на културата в правителството Денков -..
Разговор с проф. Инна Пелева за книгата й "Георги Марков - снимки с познати". За беглеца, писателя, дисидента, човека Георги Марков, живял като повечето от нас - едновременно с истината и неистината за себе си. За българската интелигенция по времето..
За музиката, най-независимото от реалния свят изкуство, за Пловдивската опера в нейната 70-а годишнина. И за най-трудното - новия глас, новия език - задължителни за всеки следващ спектакъл. Разговор с доц. Нина Найденова, директор на Държавна опера -..
Колко минало може да понесе човек и има ли то срок на годност? И защо миналото е опасно, а връщането към него-грях? Какво иска да ни каже Еклесиастът с думите "И Бог ще повика назад миналото"? За такива едни неща си говорим с Георги Господинов,..
Пловдив е платно, което от хилядолетия тъчем на големите станове на живота. А може би по-точно е Пловдив, с неговите тепета и реката, с отколешните си мощни енергии тъче нас, пловдивчани. Та как сме с нагласата на духа, какъв е стилът ни на живот...
24 май. Днес, когато освен на Мамона се кланяме и на Фейсбук и Гугъл, а екранът е новата икона, не потъмнява ли празникът? С проф. Атанас Семов, член-кореспондент на БАН, ще мислим и говорим върху метаморфозите на българския дух...
Алан от Лил, автор от втората половина на ХII век го е изрекъл: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки"! Защо обаче отмъстителните хирурзи на миналото, и не само на миналото, го извиха така, че се получи така..
"Беше време турско, дойде време мижитурско". Познахте епиграмата, разбира се. За нейния автор ще си спомним днес. Радой Ралин, сатирикът, който гневеше и продължава със сентенциите си да гневи всяка власт. Преди дни отбелязахме поредния му..