След като Асоциацията на индустриалния капитал в България изрази сериозна загриженост, че определянето на минималната работна заплата на база на "примитивна и грешна формула" създава неблагоприятни последствия за българската икономика, тя внесе жалба до ВАС за отмяна на постановлението, с което МРЗ от началото на 2025 г. в страната става 1077 лв.
До какво трябва да бъде сведена реалната оценка на икономическите условия, която да замени грешната формула и как липсата на редовно правителство влияе на икономическия климат вътре и извън страната - коментарът е на икономиста от Изследователския център по икономика и политика в УНСС Димитър Чобанов.
"Става въпрос за противоречие или неизпълнение не само на Конвенцията на Международната организация на труда, но и на Директива 2041 от 2022 г., която бе и повод за приемане на механизма за определяне нан МРЗ. В мотивите към нея се посочва, че МРЗ е по-висока, когато в съответната страна е застъпено колективното трудово договаряне, което трябва да достигне праг от 80%. В Директивата за МРЗ е посочен набор от конкретни показатели, които би трябвало да присъстват в една такава формула за определяне на минималната работна заплата, където е дефинирана".По думите на Чобанов, тези критерии се отнасят не само до средната работна заплата, а и до производителността на труда, което винаги поражда спорове. "Въпреки че статистическите институти като НСИ и Евростат имат своя методология, въпросът е как се прилага тя. В директивата е определено, че МРЗ трябва да бъде "достатъчна", т.е. адекватна и "справедлива".
В тези понятия обаче се влагат съвсем различни неща от действителността. Идеята е МРЗ да бъде достатъчно голяма по размер, така че тя да осигури достойна издръжка на живот. Би трябвало във формулата да съществува някакъв набор от стоки и услуги, които хората, които получават такава заплата да могат да си ги купят не през настоящия период, а в момента, когато тази МРЗ влезе в сила. Трябва да се направи прогноза за тази "кошница" , която да бъде дефинирана и след това - остойностена и след това единият от критериите за МРЗ да бъде свързан с тази издръжка".
Чобанов подчерта още, че трябва да има и връзка с действителното състояние на пазара на труда.
"В периода на сегашното правило, което се базира на минали данни /решението да бъде повишена МРЗ от 933 лв.- на 1077 лв догодина, е базирано на данните за СРЗ за страната за двете последни тримесечия на 2023 г. и първите две тримесечия на 2024 г. Да си припомним обаче, че тогава инфлацията беше значително по-висока, отколкото сега, и този растеж на заплатите, който се е случвал в миналото, не е задължително да продължи със същия темп и сега."
Важен факт е и че по този механизъм, който действа в момента, се определя не брутна работна заплата, а основна работна заплата, подчерта Чобанов. Реално е МРЗ да бъде увеличена на 1077 лв, а сумата да нарасне с между 15 и 20% средно за икономиката, за да се получи каква ще бъде брутната работна заплата на съответния работник.
Със заложения механизъм за определяне на МРЗ, комуникацията между работодателите и социалните партньори на практика стана излишна.
"Кучетата си лаят, керванът си върви. Механизмът е приет по закон в КТ и всяко правителство е длъжно да определи новия размер на МРЗ, за да спази закона. Самата директива за МРЗ трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до 15 ноември, което няма да стане. Сега синдикатите се опитват този процес да бъде отложен, защото ако бъде транспонирана Директивата, този закон трябва да бъде отменен".
Интервюто - звуковия файл:
Кметът на пазарджишкото село Ивайло купи носилка за трудноподвижни хора с пари от спечелена награда. С проект за частна неотложна медицинска помощ Цвятко Луджев, който е парамедик, е спечелил второ място в конкуренция с 40 участници в академията BASE, организирана от община Пазарджик . Наградата си от 2000 лв. е инвестирал в медицинско..
На срещата на върха на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел вероятно ще бъдат взети решения, свързани с увеличаване на бюджетите за отбрана на страните-членки и отпадане на процента за отбрана от брутния вътрешен продукт, като този процент да не бъде включван в бюджетния дефицит. Това заяви политологът и университетски преподавател доц. Милен Любенов..
Информационна среща в рамките на европейския проект DETOUR се провежда днес в Пловдив, в Дома на културата "Борис Христов". Проектът е финансиран по програма COSME на Европейския съюз и се изпълнява в четири държави – България, Италия, Турция и Гърция. Фокусът за България е развитието и популяризирането на туристически услуги по..
Програмата за саниране с 20 % самоучастие ще се реализира с пари от държавата, а не от Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме възражения по моделите, по които се санират сгради в България. Една от основните критики е, че с парите на всички се облагодетелстват малка част от хората, посочи Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в..
Призиви за развиване на българската отбранителна промишленост като част от европейската дойдоха от правителството и след вчерашното заседание на Съвета по сигурността при премиера, Росен Желязков също предложи и призова да бъдат развити иновативният потенциал и способности на българската отбранителна промишленост. Според Тодор Воденов - председател..
Ясно
Разкъсана облачност