Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Страхът от Румъния възпира молдовците от еврочленство

Референдумът в Молдова за или против присъединяването в ЕС развълнува стария континент. Това се дължи не само на обрата при броенето, минималната разлика в полза на Брюксел, но и заради съмнението, изразено от президента на страната Мая Санду, че Русия купува гласове, които да спрат европейското развитие на страната.

По последна информация, 50.17% от гласовете са „За“ присъединяване и записването на този факт в конституцията на Молдова. Остава да се преброи минимално количество гласове. Президентът Мая Санду също засега води на първия тур от изборите за държавен глава на страната, но предстои балотаж.

"Тези резултати са очаквани, заради настроенията в Молдова. Дори населението с български корени, гагаузите, в болшинството си са проруски настроени и множеството от тях гласува против европейско челнство. Същевременно, те се страхуват, че едно присъединяване към ЕС автоматично означава и сливане с Румъния. По исторически причини това ги плаши, заради историческата памет за живота им под румънско управление, което се е отличавало с агресивна политика спрямо тях.  Освен това там живеят и украинци и руснаци" - така коментира ситуацията проф. Михаил Станчев.Той е бесарабски българин, родът му е от с. Кортен в Молдова, но самият е роден в Казахстан, след като родителите му са бил навремето депортирани там.

От друга страна, референдумът практически визира само въпросът за бъдещо присъединяване да бъде записан в конституцията на Молдова.  

Президентът на Молдова е прозападно настроен. В геополитически план това е правилната посока, тя е и гаранция за сигурността срещу руското влияние, което в момента там е огромно.  Русия също влияе – за обучение там чрез с квоти по народности, както и с наливане на пари към определени етноси, оформяйки дори някои от тях като олигарси, убеден е проф. М. Станчев.

Независимо от евентуално приемане на европейския път, той ще бъде много дълъг. 

Все пак, дано накрая се окаже, че поне 51% от молдовците са гласували на референдума за европейско бъдеще.

Що се отнася до темата с ядрено въоръжаване на Украйна – такова страната имаше, но не трябваше да го предава на Русия. Така че днес този вариант е малко вероятно да се случи. Руският президент вече заяви, че няма да го допусне, а от друга страна е почти сигурно, че и Америка няма да го позволи - прогнозира Михаил Станчев.

Според него, важна е и развръзката от президентските избори в САЩ. Надеждите са, че ако Камала Харис спечели,  ще продължи политиката на Байдън и дори малко ще засили темповете на военна помощ за Украйна. Нещо, което Джо Байдън не направи достатъчно и навреме.

Войната се затегна и за съжаление върви към вариант на израелско – арабския конфликт. Това означава, че може да се проточи дълги години. Защото в момента никоя от страните – Украйна и Русия, не е в състояние да спечели категорично - скептичен е проф. Михаил Станчев. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54