Трудовият пазар не предлага условия за незрящи хора

През 1980 г. по предложение на президиума на бившия Световен съвет за благополучие на слепите 15 октомври се обявява за Международен на Белия бастун. За първи път идея за въвеждане на белия бастун като отличителен знак за слепи се дава през 1930 г. в Париж. Същата година той се популяризира в Америка, като се създава Асоциация в подкрепа на белия бастун, в която членуват видни Американски общественици. 

В Европа  белият бастун  е приет като официално помощно средство  за слепи  през 60- те години. Изображението на човек с бял бастун в ръка е прието за символ на слепотата в целия свят от Учредителното събрание на на Световния Съюз на слепите през октомври 1984. От тогава той се чества като Ден на безопастността на лицата с увредено зрение.

За ежедневнието на хората, засегнати от проблема и тяхното проблемно вписване в активнната професионална и обществена среда - събеседник е Красимир Касабов - председател на Регионалната организация на слепите в България за областите Пловдив и Пазарджик с над 1300 членове. 

По думите му, хората със зрителни проблеми срещат големи затруднения с инфраструктурата, както и с неинформираността на хората за живота на слепите хора.

"Макар че не всеки има нужда от помощ, хората не са запознати как могат да помогнат. В България незрящите, които членуват в Сюза на слепите, са около 10 000. За региона на Пловдив и Пазарджик те са около 1300, а в  Пловдив са 400. 

Пловдив  е сред градовете, които изостават  и с инфраструктурата, и с тактилната маркировка, която в другите страни е факт,  както е описано и прието от всички. Навсякъде, където сега има нови алеи и тротоари  трябва да бъде направена тактилна маркировка, но Пловдив изостава в това отношение", подчерта Касабов.

Като друг основен проблем, освен недостъпната обществена среда, той заяви, че това е проблемът с реализацията на тези хора на пазара на труда.

"Много малка част от нашите хора са трудово реализирани. Няма достатъчно програми за хора с увреждания и специално за хора със зрителни увреждания. А знаем, че зрителното увреждане е сред най-тежките, защото човек възприема чрез зрението си около 85-90% от околната среда. Броени хора са реализирани и трудно се намира работа за  слабо виждащ и незрящ човек".

Касабов бе категоричен, че независимо от факта, че се работи по програми за слепи, те са твърде малко и не предоставят възможност за реализиране на пазара на труда на повече хора.

Той изрази надежда държавата в лицето на Агенцията за хората с увреждания да поеме ангажимент за създаване на адекватна  трудова и обществена среда за незрящите хора.