Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не можем да живеем добре, ако не работим за националния интерес

Снимка: БГНЕС

„Нито един от нас не може да живее добре и щастливо, ако не работим за общия национален интерес на България“, това заяви в интервю за Радио Пловдив Петър Стоянов, президент на България в периода 1997 – 2002 г.

Според него българите трябва да имат самочувствие и да се измъкнат от дребнавите ситуации, в които попадаме толкова често напоследък.

Петър Стоянов представи изложбата „Сандро – Княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“, която ще бъде открита тази вечер в Регионален исторически музей – Пловдив, съвместно с фондация „Ценности”. Откриването е част от програмата за честването на 139-та годишнина от Съединението на България и празник на град Пловдив.

Изложбата включва 28 пана с текстове, които разкриват непознати детайли от живота на първия български владетел след Освобождението – Княз Александър фон Батенберг. Тя е резултат от тригодишни издирвания по архиви и фамилни колекции на фондация “Хайлигенберг-Югенхайм”, която стопанисва фамилния замък на българския монарх, където е прекарал своето детство.

Експозицията е озаглавена „Сандро – Княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“, по детския прякор, с който са го наричали близките му. Тя е любезно предоставена от Фондация „Хайлигенберг – Югенхайм“, осъществена в България от Фондация „Ценности“ с председател Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов (1997-2002).

Петър Стоянов подчерта, че паметта за първия български княз Александър Батенберг и паметта за Съединението, са неразривно свързани.

„В определени исторически периоди княз Александър Батенберг беше забравен в България, понякога и умишлено забравен. Тази изложба иска да възкреси неговот дело. А неговото дело е неразривно свързано, както с българското Съединение, така и с още едно събитие, без което Съединението просто нямаше да съществува, а това е Сръбско-българската война. Значи той веднъж приема Съединението на двете Българии, при положение, че е съвсем наясно, всички велики сили са против Съединението, и което е още по лошо – Русия, в лицето на император Александър Трети, е категорично против Съединението. Тоест приемайки Съединението, той на практика почти съзнателно се отказва от своя престол, защото е наясно, че това няма да му бъде простено. В този сублимен за него момент, той избира интересите на България. Той застава начело на българската войска по време на Сръбско -българската война. Никой по онова време не вярва, че България ще спечели войната. Княжество България се радва на относителна независимост, 6-7 години. По това време дори висшите офицери са напуснали българската армия, защото император Александър Трети им заповядва да напуснат армията. Нашата армия е оголена откъм ръководен състав. И така, с тези две свои деяния, Александър Първи остава завинаги в историята на България. В известен смисъл, той моделира историята на България, внушавайки на българския народ, че има интереси, които много пъти са различни от тези на нашата освободителка Русия, на нашите съседи и от тези на Великите сили. Личността на Александър Първи може да ни послужи за цялостно преосмисляне на българската история. И в този смисъл, за формиране на нашия днешен манталитет, който се оказва доста разединен, доста неясен, доста плаващ “, каза още президентът на България в периода 1997-2002 г.

Изложбата проследява житейския път на Александър I, представя последователно историята на семейството му и връзките на рода с най-могъщите европейски династии на 19 в., детските години на Сандро в замъка „Хайлингенберг“, учението в Кралското кадетско училище в Дрезден, участието му в Руско-турската освободителна война.

Автори са д-р Зигрун Комати, Джони Гловър, Олаф Кюн, проф. Карл Фридрих Листнер, Ванеса Новак съвместно с Томас Брьонинг.

От Германия специално за откриването на изложбата пристигат д-р Йоахим Хорн, председател на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“, д-р Зигрун Комати, председател на Германско-българското дружество за насърчаване на връзките и приятелството с България.

Цялото интервю с Петър Стоянов можете да чуете в звуковия файл. 


По публикацията работи: Димитър Владимиров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Въздухът, който дишаме - епизод 2

Във втория епизод от поредицата "Елементи в криза" се фокусираме върху проблема с мръсния въздух в Пловдив.  Експерти като доц. д-р Ангел Джамбов и представители на местната власт разкриват противоречията между наука, политика и очакванията на гражданите. Трафикът, старите печки, липсата на зелени площи и паленето на отпадъци са сред най-големите..

публикувано на 04.04.25 в 13:06

55 години Факултет по дентална медицина в Пловдив

С двудневен конгрес “Наука и практика“ Факултетът по дентална медицина на МУ-Пловдив ще отбележи 55 години от създаването си. Форумът включва лекционна част и теоретико-практически курсове по всички дисциплини във факултета и ще бъде съпроводен с дентално изложение и демонстрации.  Според декана на факултета проф. Ангелина Влахова научният конгрес е..

публикувано на 04.04.25 в 09:56

Митата на Тръмп ще попарят като слана европейската икономика

„Ден на Освободението на Америка и началото на нов златен век “ – с тези думи президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви търговска война на света  и наложи мита за вноса.   За Европа те са 20%, за Китай – 34%, за Индия – 26%, за Виетнам 46%, за Великобритания – 10%, за Япония 24%  и т.н. Стабилността на управлението и търговските..

публикувано на 03.04.25 в 17:02

Историята на Пловдив започва от могилата на Брезовско шосе

Историята на Пловдив започва от Плоската могила на Брезовско шосе, тъй като това е най-старото обитавано място на града. Това обясни археологът Десислава Давидова, която проучва обекта.  Археологическите проучвания по Брезовско шосе ще бъдат възобновени след Великденските празници и ще продължат до края на годината, добави Давидова . На..

публикувано на 03.04.25 в 16:57
Валерия Велева

Мнозинството може да се разпадне само отвътре

"Правителството на 77-я си ден оцеля с 25 гласа повече, отколкото бе избрано". Това коментира журналистката от сайта "Епицентър" Валерия Велева след като мнозинството в парламента отхвърли поискания от "Възраждане" вот на недоверие на калинета на Росен Желязков. Валерия Велева припомни, че към формулата 3 плюс 1 на управляващото мнозинство гласове против..

публикувано на 03.04.25 в 16:06