Дивите животни помагат в борбата с климатичните промени

Добави, че докато едрите бозайници влияят на естествените местообитания и влизат в ролята на регулатори, то растителноядните – като пасат създават богата на видове мозаечна екосистема, също така премахват сухата трева и по този начин намаляват опасността от пожари. Хищниците пък са в ролята на балансьор за размножаване на тревопасните.

Като добри примери за екосистемни инженери посочи тарпанът, зубърът, бобърът, еленът, турът и куланът.

„Затова опазването им е от ключово значение. В България вече има успехи на връщане на изчезнали животни обратно в дивата природа – в Източните Родопи. Тук живеят 19 зубъра, 190 тарпана, 150 благородни елена и 500 лопатара.

Това са стадни животни и за да подпомагат борбата с климатичните промени трябва да има поне няколко стотин от всеки вид. В България 19 зубъра не са достатъчни.

Нужна е голяма популация, за да има богат генофонд и да не се стига до кръвосмешения и заболявания на вида.

Ако в една гора няма големи бозайници, често един или два вида растения ще доминират и другите дървета, които са зависими за своя растеж от големите бозайници може да изчезнат.

Така може да се окаже, че има една храстоподобна растителност, която не произвежда толкова кислород и не улавя толкова въглероден диоксид, колкото големите дървета.

Където има паша дърветата израстват много по-големи и улавят много въглероден диоксид“, коментира Василев