Продължава проучването на археологията в землището на пловдивското село Скутаре. Там се е намирало открито, неукрепено селище, което е обитавано в дълъг период от време - от неолита до Средновековието (от 6-то хилядолетие преди Христа до ХІІ - ХІІІ в. след Христа). Селището е открито преди време, но пълното му проучване започна миналата година и продължава и през тази.
"Селището е обитавано от ранния неолит, т.е. от зората на човешката история. То не е обитавано перманентно, непрекъснато, има известни прекъсвания, но са представени повечето от историческите периоди", разказа археологът Елена Божинова.
Началото на археологическите проучвания е от 2018 г. в сервитута на жп-линията, която минава през неговата западна част, която проучвахме миналата година. После продължихме с частни парцели, които ще бъдат застроени, обясни тя.
"Установихме, че селището е най-голямо като площ през римския период и Средновековието. През тези периоди става въпрос за селско, аграрно население, което се е занимавало със земеделие и животновъдство. Приятна изненада беше, че през средната бронзова епоха (19 - 17 в. пр. Хр.) размерите на селището доближават тези, които са най-големи. Явно населението се е занимавало със земеделие и скотовъдство, защото през този период хората са живели в нещо като малки ферми с големи дворове, където са отглеждали добитък", разказа археологът.
През тези 3 периода хората със сигурност са се занимавали със земеделие и скотовъдство, като може би земеделието е било основен поминък през римския период, а животновъдството - през бронзовата епоха и Средновековието. През други исторически периоди има по-компактна площ, която е заселена и може тогава селището да има други функции, обясни тя.
Площта на цялото селище е около 30 хектара, което е огромен обект. Няма друго такова в района на Пловдив, коментира археологът. Тя го сравни със античния Филипопол, който е около 70 хектара.
Елена Божинова разказа, че са открили в питос от римската епоха скрита красива апликация на бог Дионис с пантера до него. В същия съд са открили и железен косер.
Открити са и към 20 кладенци, което означава, че въпреки че не са имали постоянен водоизточник, селището е било достатъчно привлекателно, за да продължат да го обитават. "Толкова кладенци означават или много хора, или много добитък. След като са спрели да ги използват като водоизточници, са ги използвали като килии за осъдени на смърт, защото в 1 от тях открихме 3 скелета", посочи тя.
Проучването продължава до 15 август.
Цялото интервю на Яница Марова с археолога Елена Божинова е в прикачения файл.
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..
Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки. "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..
Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват 80 млрд и след това 87 млрд. лева. България затъва в бясна скорост в..