Гергана Лаптева е българска писателка и геоложка. Тя завършва училището по изящни изкуства „Илия Петров“, със специалност „Живопис“. Висшето си образование получава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Геология, палеонтология и полезни изкопаеми“. Работи като завеждащ отдел „Култура“, в Български антарктически институт (БАИ).
Участник е в седем експедиции до Ледения континент. Oт 2011 година участва като художник и фотограф в редица „еко арт“ проекти. Заедно с Бисера Йосифова, директор на НХГ и проф. Христо Пимпирев, директор на БАИ, участва в проект за филиал на Националната художествена галерия в Антарктида. Гергана Лаптева е основател и координатор на програмата „ECOANTAR“ на БАИ, проекта „Terra Australis Incognita“ (Непознатата южна земя), „Еко Антарктида“ и „Усещането Антарктида“. Автор е на романите „Монетата“, „Божествен аромат“, „Тайната от Апамея“ и „Третият слой“. Нейни са и книгите „Посока Юг. Пътуване към Антарктида“ и „Врата на боговете. Южна Америка - истории от земята на инките“.
В новия си, пети, роман „Момичето от портрета“ тя ни води до далечна Аржентина, като разказва една история за пътешествия, загадки, истини, себепознание и любов. Eдин портрет, забравен в стар софийски апартамент, крие в себе си тайни и съдби, прекосили континенти и години. Действието се развива в две сюжетни линии, като Гергана Лаптева умело преплита факти от българската история, картини от Аржентина и съдбата на българските емигранти там.
Едната сюжетна линия ни връща към 1925 година и атентата в църквата „Света Неделя“. Другата ни представя настоящето и ни среща с младата журналистка Калина Борисова, която не очаква контактът с оперната прима Елеонора Бръмова да я заинтригува толкова силно. Причината се крие в портрет на тайнствена млада жена, скрит и забравен в апартамента на певицата. Единственото, което се знае за младата жена на портрета е, че тя е леля на оперната прима и е трагично загинала при атентата в църквата.
„Оказва се, че младата жена, това момиче, не е загинала при въпросния атентат, а е заминала за Аржентина. Тръгвайки по нейните стъпки, сто години по-късно, Калина Борисова също заминава за Аржентина, като едната цел е да направи проучване, и ако може да открие живи роднини на оперната певица, която е останала съвсем сама и е вече на преклонна възраст. Другата ѝ цел е свързана с една задача, която ѝ поставят от списанието, в което работи, да направи интервюта с наследниците на българските изселници, които в рамките на 100 години, на различни етапи са се преселили там. Днес в Аржентина има много техни потомци – лекари, певци, художници, архитекти. Като Калина има и още една задача, да направи пълен репортаж за техния живот там, в настоящето.
Отдавна имах желание да пиша за българските преселници в Аржентина, тъй като лично познавам някои от тях, покрай пътуванията ми за Антарктида. Спирали сме много често в Буенос Айрес. Има създадени няколко български дружества в Аржентина. Някои от наследниците на българските изселници са идвали в България, повечето не и много малко от тях говорят български, но са с български имена. Някои от техните истории са включени в книгата под формата на интервюта, тъй като главната героиня Калина обикаля градовете в Аржентина, за да говори с тях, с надеждата, че някой е чувал нещо за момичето от портрета и така научава техните лични истории. Това е малко по-различно в тази книга, че има истински персонажи, които по някакъв начин участват в книгата, но главните герои са измислени“, разказва Гергана Лаптева.
Действието в романа ни превежда през България, Аржентина и Италия, където журналистката Калина Борисова попада на друг портрет на въпросната млада жена, в един антикварен магазин във Флоренция.
Романът „Момичето от портрета“ излезе преди малко повече от месец. На 12 юни, книгата направи своята премиера в София, на която присъства и българският посланик в Аржентина, Стоян Михайлов.
Гергана Лаптева, вече, работи и по следващия си роман, който ни пренася още по-назад във времето - първи век, Римска империя. Действието се развива в Неапол, но този път става дума за папируси, които са намерени във вила в Херкулан, и които са обгорели при изригването на Везувий през 79 година, когато вулканът погребва Помпей и Херкулан под дебел пласт вулканична пепел.
Писателката и геолог Гергана Лаптева е гост в неделния „Шейкър“.
Чуйте още, в прикачения файл.
Казват, че силата на човешкия дух не познава граници! С пълна сила тази максима важи за един от събеседниците, с който Ви срещнахме в предаването Клуб "Неделя" - Виктор Асенов.Смело можем да го наречем "Герой на бъдещето", защото той действително е такъв! Борбен, несломим, човек на силните усещания, той е единственият незрящ..
Камерен концерт представя едни от най - ярките примери на Прекрасната Епоха, тази вечер от 18ч. в концерта зала "Добрин Петков" на НУМТИ "Добрин Петков. Събитието е с вход свободен и се посвещава на 80 годишнина на Музикалното училище в града ни. С програмата ще се отбележат и 180 години от рождението на композитора Габриел Форе и 150 години от..
Ученици от 11- клас с профил „Химия“ от Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ проведоха изнесен лабораторен урок в Химическия факултет на Пловдивския университет. Темата на лабораторното упражнение бе свързана с алуминия и съединенията му. Учениците демонстрираха завидни знания както по отношение на този елемент, така и за химията като..
Фондация „Правата на животните“ организира в неделя протестно шествие с настояване за най-строго наказание за Габриела Сашова и Красимир Георгиев от Перник, задържани за издевателства над животни. В момента двамата са в ареста с мярка за неотклонение "Задържане под стража", наложена от Окръжния съд в Перник. Тя обаче може да бъде обжалвана...
Лидия Петкова е ментор, лидер и създател на програми за себеразвитие, повече от 10 години. Автор е на едноименната менторска програма „Да заОбичаш Себе си“, както и автор на първата книга „Да заОбичаш Хашимото“, в която споделя личния си опит и борба с Хашимото, както и практически съвети за излекуване. Първата ѝ книга „Да заОбичаш Себе..