Дигитализацията при обучението на шофьори е без алтернатива

Параграф 22 ли е пътната безопасност у нас и как готвените промени в шофьорските курсове ще спомогнат да спре безумието по пътищата? Темата коментира в програма "Ден след ден" Красимир Георгиев, председател на  Асоциация за квалификация на автомобилистите в България.

Според него в публичното пространство се чуват две мнения относно предложенията на Транспортното министерство.

"Едното мнение е на тези, които работят качествено, работят редовно, спазват и сега съществуващите правилата, които искам да кажа, че никак не са лоши, но друг е въпросът, че са обезсмислени, защото не се спазват и никой не съблюдава за спазването им. Тези хора, които работят качествено и дават всичко от себе си, които наистина произвеждат един добър продукт, който е безопасен, стъпвайки на пътя - за тях няма значение дали ще има реформи, дали ще има затегнати мерки на контрол, дали ще бъде електронен този контрол, защото те ще продължават да работят по същия начин. Но тези, които обучението го виждаха в един автомобил, който най-често е 20-25 годишен. Тези, които виждаха обучението като една машинка за пари. Тези, които бълваха  некачествено и слабо подготвени хора -при тях се появява проблем. Те надават един вой и викат много по-силно от редовните. Те са винаги против всичко -против реформи, против промени, против осъвременяване на обучението, както е в цял свят. Те са против всичко по принцип", смята Георгиев и заяви, че от Асоциацията подкрепят тези предложения.

Той допълни, че от организацията не смятат, че са достатъчни, но като първа крачка промените са в правилна посока и са стъпка за осветляване на бранша.

"Това мога да го гарантирам от позицията на 42 годишния си опит, че ще се усети и веднага ще се почувства как на пътя се движат  вече по-подготвени шофьори. Защото шофьорският курс е мястото, където се учат хората на толерантност, учат се на великодушие, учат се на това  да спазват правилата. В шофьорския курс им се формира чипа, програмата", твърди експертът.

По думите му има два вида автошколи. Едните са тези, които имат ясно седaлище, офис с техническо лице, с кабинети, с автомобили, които са собственост на школите, с инструктори на трудови договори и им се плащат осигуровки. Тези фирми са регистрирани по ДДС. В тях има вътрешно фирмен контрол,  които е изключителен важен и основна форма на контрол. Според него обаче са много малко - не повече от 10%.

" На другата противоположност са така наречените фирми-майки, към които се прикрепват така наречените "закачалки". Фирмите-майки взимат разрешителни и след това вече ги няма. През тази фирма преминават инструктoрите, които работят със семейните си автомоболи и прибират таксите в джоба си. При тях няма касови апарати. Плащат на управителя на фирмата-майка, за да може курсистът да се зачисли, но  нататък никой не знае какво се прави. И няма как да знае, защото няма как да се контролира. И това държавата го знае. Но то ще се прекрати в един момент.",  разказва Георгиев.

Според него след електронизацията на теоретичния изпит никой не може да каже, че този изпит е уреден, а и няма как да се случи подобно нещо. За сметка на това взимането по втория начин на изпита по управление се случва все още.

Георгиев е категоричен, че с дигитализацията ще се изключи субективния фактор, затова  идеята да се въведе е много добра.

По думите му изпитът не е обучение, а проверка на знание. Точно затова и предложението да се сведе до 4 явявания и да се прекрати безкрайното явяване на поправителен изпит при кандидатстването за книжка също е добра.

Той смята, че курсистът трябва да има повече часове за извънградско шофиране, нощно каране, да минават по-голям километраж, за да придобият умения, нужни за пътната безопасност.

Още за промените, за сивия сектор в бранша, за броя на автошколите може да чуете в прикачения звуков файл.