С редица прояви в продължение на три дни Философско-историческият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ отбелязва своя 20-годишен юбилей. Честванията започват днес с международна научна конференция на тема: „Хуманитарното и социалното познание – разкази и хоризонти“. Откриването е от 14 часа в 6-а аудитория на Ректората с церемония по удостояване с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ на проф. Кольо Коев.
По повод юбилея на научното звено поздрави ще поднесат деканът на Философско-историческия факултет доц. Стойка Пенкова, ректорът на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проф. Румен Младенов, предишни декани на факултета и официални гости.
Научната конференция ще продължи три дни в пет тематични панела: Философия, социология и науки за човека; Културно наследство и антропология; История и археология; Приложна и институционална социология; Теология. Ще участват над 150 учени от България и още 7 държави, сред които Франция, Германия, Финландия, Полша, Сърбия. В тематичните панели на конференцията се включват много млади учени и те представят част от своите изследвания.
През месец юли по инициатива на Философско-историческия факултет и в сътрудничество с университети от Франция, Гърция и Италия ще се проведе Лятно училище на тема „Сензорни наследства и чувствителна памет на Балканите“.
Пред Радио Пловдив деканът на факултета доц. Стойка Пенкова заяви, че вече се говори за Пловдивска школа в социалните и хуманитарните науки.
Тя посочи, че идеята на богатата програма за честванията на юбилея е да покаже спецификата на факултета като научно-изследователски и акдемичен център. В него строго научните програми се съчетават с практически емпирични изследвания и действия. Акценти се постяват на изследването на практическата социология, феноменологичната антропология и нейното отношение със социалната и културната антропология.
От следващата академична учебна година се откриват нова бакалавърска и нова магистърска програми „Европейски изследвания, програми и проекти“. Те са насочени към придобиване от студентите на умения за управление на институционалната среда и на задълбочени познания за същността, функцията и ролята на Европейския съюз, обясни доц. Пенкова.
Факултетът си сътрудничи с над 50 образователни и научни институции у нас и в чужбина и има потенциал да развива нови научни направелния. Хоризонтите пред нас наистина са много, подчерта деканът на Философско-историческия факултет.
Интервюто на Яница Марова с доц. Стойка Пенкова е в звуковия файл.
Трите големи пожара в Пловдивско вече са овладени. В Карлово са изгорели 100 декара с овес, 10 декара фураж сено, 6 декара розови насаждения и 9 декара овощна градина. Пожарникарите успяха да спасят 430 декара други насаждения. Вероятно искра при работа на селскостопанска машина е станала причина за пожара. Три пожара в Карловско вдигнаха на крак..
В неделния следобед няколко пожара с широк фронт се разразиха в Карлово, между селата Брезово, Дрангово и Розовец. Пожарът в Розовец обхвана бързо сухи треви и храсти на площ около 5-6 декара. Между Брезово и Дрангово огънят обхвана житен масив, сухи треви и храсти, както и горски масив.7 екипа огнеборци се опитват да овладеят пожара, обхванал..
Медицинският хеликоптер е транспортирал пациент до УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив след инцидент в Стара планина. Сигналът е подаден от Планинската спасителна служба. Това е първа реална спасителна мисия в планински условия, посочват от Хели Мед Сървиз. От УМБАЛ "Св. Георги" съобщиха, че 39-годишният е турист от Русе. Той е транспортиран с..
За първи път от 10 години насам ще има теренни проучвания на Асенова крепост. За това съобщиха от Регионалния исторически музей - Асеновград. Ръководител на проучванията ще бъде археолог Запрянка Кръстева-Арабаджиева. Сумата, която Министерството на културата се очаква да отпусне е 61 808 лева. Проучванията ще започват през август...
Българската православна църква отбелязва деня на Света Неделя и Втората неделя след Петдесетница – на Всички български светии. Те били християни от различни народности: едни били от местните племена, обитавали сегашната българска земя още преди идването на славяните и прабългарите, други просто пребивали тук, като войници или пленници, но носели в..
Ясно