Въпросите за ударите на Иран върху Израел са свързани с многопластови аспекти - исторически, геополитически, психологически, ако щете. Това обясни в предаването "Точно днес" преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски" и геополитически анализатор проф. Марин Русев.
"Нищо ново, нищо неочаквано за региона", допълни той.
"Това е едно от вечните олицетворения на притчата за синовете на Адам, където единия убива другия. Тя най-вероятно се е разиграла в Близкия изток. Той е сцена на още една притча - за синовете на Авраам или в ислямския свят - Ибрахим, които враждуват. Новото обаче е, че Иран вече е в състояние да обстрелва. Тук става дума за резултат от десетилетни усилия и подготовка на Иран и това е послание да се съобразяват с него".
Това е вторият опит през последните месеци да се отклони вниманието на света от Русия и инвацията й в Украйна, посочи анализаторът.
Според проф. Русев "Иран търси признание. От друга страна американският президент Джо Байдън е блокиран от Конгреса си и търси изход. Доналд Тръмп търси реванш. Русия иска да излезе от кадър, Израел търси повод и Нетаняху също търси политическо безсмъртие. Китай чака всички да се изтощят. ООН стана все по-слаб арбитър".
Геополитическият анализатор насочи вниманието и към Израел.
"Ако погледнем картата по времето, когато е създадена страната през 1948 г. с 14 000 кв. км, после картата от 1956 г. от Суецката криза, след това Шестдневната война 1967 - 1973 г., няма как да не забележим, че след всеки конфликт Израел консолидира територията си и вече е 22 000 кв. км.
Крайният потенциал на цялата територия от решението на ООН и заедно с арабските територии е 28 000 кв. км. и от тази гледна точка почти 10 милиона души, живеещи на 22 000 кв. км, прави около 450 жители на кв. км. Дори и в Европа, където има по-благоприятни условия, няма такава гъстота. Можем да търсим и в тази посока отговор на въпроса кой има интерес".
Мисля, че не е лош поводът за Израел да реши един отдавна "тежащ" въпрос какво ще стане, когато Иран се сдобие с ядрено оръжие, допълни проф. Русев.
Той посочи, че в миналото Османската империя е смятала, че никога не е имала по-голям враг за устоите на исляма от шиитите - нито евреите са били толкова опасни, нито християните.
"Затова си мисля, че Израел се надява на арабска изолация спрямо Иран", добави геополитеческият анализатор.
Цялото интервю на Веселина Пеев с проф. Марин Русев е в прикачения файл.
"И я превърнаха в пустиня. И нарекоха това мир." С този цитат от Тукидит п олитологът от Софийския университет проф. Татяна Дронзина коментира пред Радио Пловдив преговорите между САЩ и Русия за примирие в Украйна. Тя изрази притеснение, че до този момент Украйна не получава гаранции за сигурност отникъде. Това е една търгашеска..
"По-трудната задача при въвеждането на еврото вероятно ще е да убедим българските граждани, че това е това е по-добрият избор за тях самите, отколкото управляващите да убедят отговорните за членството европейски институции", смята икономистът Георги Стоев. Наскоро той обяви в профила си във Фейсбук готовост да отговаря на въпроси на интересуващи се за..
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..