По думите му, насрочването на парламентарните избори е съпроводено от невъзможността НС за излъчи редовно правителство.
"Бяхме свидетели на три последователни опита, при които президентът възложи проучвателен мандат и НС не можа да излъчи редовно правителство. Генералната концепция тук е, е след като не можем да излъчим редовно правителство, трябва да отидем на избори. Доколкото обаче текстът на член 99, ал. 5 от Конституцията буди различен прочит, и според някои е обвързан с назначаването на служебно правителство, и доколкото служебното правителство не е изцяло поверено в правомощията на президента, само по себе си крие риск от необразуване на служебно правителство и следователно води до евентуалност от саботиране или отлагане на изборния процес, което по Конституция е недопустимо."
Категоричната позиция на д-р Колев е, че следва да се приеме, че насрочването на избори за Парламент е самостоятелно и алтернативно задължение и следва да се изпълни не при условията на обвързаност със задължението за образуване на служебно правителство. Като аргумент, той подчерта, "генералната концепция на Конституцията е, след като има Парламент, който не може да излъчи редовно правителство, то да идем на избори и суверенът да излъчи такова парламентарно мнозинство, което да може да формира Парламент, които да излъчи редовно Правителство".
Според последните конституционни промени, президентът като че ли е обвързан с предложението на кандидат служебния министър-председател по отношение на предложението му за състава на бъдещия Кабинет. Малки са шансовете за такава ситуация, но ако президентът прецени, че предложеният състав за кабинет противоречи на неговите виждания за демократично развитие на България, може и да откаже да подпише указа.
"В случая обаче той поема риск да наруши Конституцията и срещу него да се появят призиви за процедурата за импийчмънт.
Да, президентът е длъжен да се съобрази с предложението на министър-председателя, но по-скоро ми се струва, че ще се върви по линията на взаимния компромис и на взаимната договорка, т.е. съгласуване между президента и министър-председателя по отношение на състава, за да не се стигне до поредни нелицеприятни за държавата практики".
Д-р Колев подчерта, че не му е чужда идеята Парламентът да продължава да осъществява функциите си дори и тогава, когато не може да излъчи редовно Правителство в условията на Служебен кабинет, за да може да му се въздейства от страна на законодотелната власт, но уточни, че по темата върви съдебно производство.
"Решението на КС ще даде отговор на въпроса, но засега, прилагайки ал. 5 на чл. 99 виждаме на практика недотам положителните страни и рисковете на недобрата формулировка. И това е предпоставка за бъдеща ревизия на Конституцията".
Осъществяването на избори "2 в 1" е по-добрият и по-прагматичният и необходим подход за страната, който е и задължителен, с оглед разпоредбите на Конституцията. В този смисъл президентът има възможността да насрочи парламентарни избори в същия ден, в които се провеждат и изборите за ЕП, подчерта д-р Колев.
"Ако не го направи, лично за мен, той ще наруши Конституцията, защото задължението за насрочване на парламентарни избори е самостоятелно от- и не може да бъде обвързано със задължението за образуване на Служебен кабинет. Такова обвързване не може да има, защото дори и невъзможността за създаване на Служебен кабинет няма да доведе до колапс. Правителство ще има и това ще бъде Правителството в оставка на Николай Денков до момента, в който не бъде избрано редовно Правителство или не бъде назначено Служебно".
Д-р Колев бе категоричен, че в която и да е от формите си - редовно, Правителството в оставка или Служебно правителство, в рамките на настоящото законодателство и Конституционна рамка, може да осъществява пълноценна изпълнителна власт.
"Предвижда се, че дейността на Служебното правителство може да бъде ограничавана със закон, но такъв закон в България няма. Следователно във всичките си форми Правителството може да изпълнява в пълнота цялата изпълнителна власт".
Интервюто - звуковия файл:
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно