Проблемът с транспортната бедност става все по-остър

Доклад на сдружението „За Земята“ сочи, че над 2,1 млн. от българите (над 31%) са в риск от транспортна бедност, а проблемът е особено остър в селските райони и при хората, които пътуват дълго в градовете. Това означава затруднението на гражданите да плащат разходите си за транспорт, или пък да нямат достъп до него.

За транспортната бедност в България говори Даниел Попов, експерт по транспорта и част от екипа на сдружението „За Земята“.

Това състояние, което  засяга по различни начини всеки от нас, макар че дълго време в България за нея е мислено като за социален фактор, с определени услуги за по-уязвимите групи, поясни Даниел Попов.

По думите му, с развитието на европейските политики, бедността по отношение на двата най-големи фактора – енергетика и транспорт, се превърна в съществена и обсъждана тема, по която предстоят много важни реформи.

Проучване от миналата година дава една моментна  снимка за състоянието и факторите за „транспортна бедност“ в България.  Данните са събирани през НСИ и Евростат.  

Един от факторите е притежаването на личен автомобил.  Над 1.3 млн. работещи граждани например се оказва че пътуват между 30-60 минути и повече дори, до работното  си място. Частните пътувания с автомобил се изчисляват на 85% дял от пътническия транспорт.  Около 18% от домакинствата обаче казват, че не могат да си го позволят. Това е ясен индикатор за  „транспортна бедност“.

Това ниско ниво на обществен транспорт също е проблематично.  От друга страна пък имаме и жертвите на транспортни инциденти, по който признак през последните години твърдо сме на челните места в Европа.

Първо трябва сериозно национално проучване по темата с целенасочено събрани данни, за да се предприемат необходимите мерки на държавно ниво.  Също така и с привличането на средства по европейски програми.  А  данните трябва да са конкретни и целенасочени,  за да обхващат всички детайли около транспортните проблеми.

Покупата на стари автобуси от общините за нуждие на техните граждани често води до порочен кръг от още по-завишени разходи за тяхната поддръжка и последващо оскъпяване на услугата.

За да няма хаотична работа на парче, би трябвало да се изработи една национална транспортна схема.  А за това отново опираме до пряката необходимост от конкретни данни по широки параметри.

В Плана за възстановяване и устойчивост има нула лева, заложени за преодоляване на транспортната бедност. Иначе са предвидени покупки на електрически возила и локомотиви за нуждите на железницата.  

Ако искаме да върнем хората по малките населени места, първо трябва да им се осигурят и качествени транспортни услуги.  За решаването на натрупаните проблеми обаче, оказва се нито има стратегия, нито има пари. Или ако има пари, проблемът е в избора на правилните инструменти, за да ги изискаме от европейските донори - смята експертът от сдружение "За Земята" Даниел Попов.