А сюжетът колкото е традиционен, толкова е и нетипичен. Точно както в класическите приказки царят обявява награда за спасяването на принцесата. И тук идва въпросът трябва ли наистина да бъде спасена и от какво?
Освен цар, царица и принцеса в спектакъла ще видите дървар, свирепа мечка стръвница и не много зъл огнедишащ дракон.
За актьорите е предизвикателство смяната на куклен и актьорски план, които умело се преплитат в спектакъла. Даниела Русева, която е в ролята на царицата, разказва:
„Надявам се, да сме овладели този тип игра, защото е много различно за нас – да започнеш игра с куклата и да довършиш ти или обратното. В началото много се затваряхме да си държим куклите и да играем само с тях, както е в традиционния театър“.
С присъщата си самоирония екипът казва, че спектакълът е изигран от трима храбри-дървари актьори, а режисьорът Ирослав Петков определят като човек, който работи с голяма лекота.
Идеята за общ проект с Ирослав Петков отдавна зрее. Написването на сценария започва с избирането на три думи на случаен принцип – дървар, принцеса и змей - и от там се развива историята.
Сценарият актьорите четат в буса по време на турне в Хърватска. Директорът на Държавен куклен театър – Пловдив Петър Влайков добави:
„Спукахме от смях. Сладка, наивна, приказна пиеса. Важни са моралните послания – кое е добро и кое е лошо. Това, което ни изглежда простовато всъщност може да е много по-ценно, защото притежава смелост, емпатия, доброта“.
Четири от куклите в спектакъла са изработени от дърво. Това са царят, царицата, принцесата и дърварят. Изработва ги авторът и режисьор на пиесата Ирослав Петков. Уловил е и най-малките и фини детайли във фигурите. Най-много време е отделил за дърваря.
Другите кукли са изработени в ателието на Държавен куклен театър - Пловдив. Дело са на Мария Ибришимова. Нейна е и сценографията. Плакатът на представлението е рисуван от студенти от Пловдивския университет. Той е хералдически издържан и е избран измежду 6 други варианта.
Премиерата на представлението е на 22 март от 19 часа, а предпремиерата му ден по-рано от 11 часа. Входът за предпремиерата е свободен.
Първоначалната идея е премиерата на „Храбрият дървар“ да се изгирае на 21 март – на международния ден на кукления театър. Плановете се променят обаче заради номинацията на Калина Вълчева за Награда „Сивина“ за дебютант куклен актьор.
„Храбрият дървар“ ще бъде игран и два пъти в събота.
За международния ден на кукления театър – в четвъртък – е предвидено да се играе и миниатюрата приказка за оловния войник на Румен Караманов. Спектакълът е с вход свободен. Той е само за един зрител, затова е с предварително записване на касите на Кукления театър.
Престижният конкурс се провежда ежегодно и е посветен на един от най-значимите поети и преводачи на хайку, американката Джейн Райкхълд. В деветото издание на конкурса са участвали около 1200 автори. Хайга на Владислав Христов е сред отличените творби. Конкурсът е в две секции – традиционна хайга, хайку съчетано с рисунка и дигитална..
Община Смолян започна изпълнение на два проекта за енергийно обновяване на сградите на Художествената галерия в града и читалището в село Смилян. Проектите са с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост. Заместник-кметът Мариана Цекова обясни, че за сградата на галерията се предвижда разработване на инвестиционен проект за..
В световния Ден на добротата в Народна Библиотека “Иван Вазов” ще се открие изложбата “Борба за доброта“. Изложбата е част от глобалната инициатива “Fight for kindness“ (Борба за Доброта), обединяваща творци и дизайнери около концепцията за добротата . Тя представя уникални типографски творби от български и международни артисти, посветени..
Регионалният исторически музей в Пазарджик спечели финансиране от министерство на културата за реставрация на „Геновата“ къща, която е паметник на културата. 300 000 лева е финансовата подкрепа за ремонт на покрива, консервация и реставрация по фасадите и на интериора. Сградата е построена през 1880 г. и е типичен представител на градската..
Експозицията включва живописни творби, в които вибрацията на форма и цвят е проекция на личното пространство на авторката. Инспирирана от конкретна натура, тя превръща пространството в платната в почти абстрактно, наситено с емоция, крайно лична. Следата от четката носи импулса на впечатлението, създава своеобразен свят, в който водещ е..