Великите европейци - Мартин Лутер

 

„Всички вярваме в един бог”, за този химн на Лутер 200 години по-късно Бах създава божествена музика. Няма да забравя как хор от енориаши го пее в една светла църква в Бавария. Да, Бавария е католическа провинция, но не съвсем. Преди време живях там в селце, разделено от реката на две – горе католиците, долу – протестантите. Бях горе, но в неделя облякох новите дрехи, преминах моста и отидох на служба в протестантската църква. Свещеникът ме прие радушно, хората зяпаха с интерес, но бързо свикнаха със странника. Църквата бе малка, но, щом се напълни, започна да изглежда голяма, поне отвътре. Всеки държеше книжка с реда на службата и текстовете на химните, ставаше и сядаше като един, но най-вече – пееше, макар не точно като един. Да, странни гласове, включително моят, се мъчеха да убият общото хорово звучене. Но истината е, че всички бяхме озарени – и не само от слънчевата светлина, която ни обливаше.

През 1493 година в селцето Айслебен се ражда дете, кръстено на Свети Мартин от Тур. То идва на този свят с името си и оставя името си завинаги в този свят – независимо дали като име на велик реформатор или на самия дявол. Отначало нещата изглеждат прости, поне отстрани. Лутер мрази началното училище, където учи граматика, риторика и логика. По-късно казва - „това е като да минеш през чистилището и ада”. Баща му го праща да стане юрист в Ерфуртския университет, описан от Лутер като „бирария и бардак”. Получава магистърска степен, но зарязва правото и се ориентира към теология и философия, което също не го задоволява – заради убеждението, че не можеш да познаеш Бог чрез разума. На 2 юли 1505 г. до краката на Мартин пада мълния, той преживява дълбок потрес и отива в августински манастир. Вместо да го възвиси обаче, монашеският живот го отчайва. Лутер има чувството, че колкото по-стриктно спазва задълженията си, толкова повече губи връзка с Христос. Но един от духовните му наставници е мъдър и решава, че младокът трябва да работи повече, за да не мисли глупости. Хем е вярно, хем е грешка. Ръкоположен и изпратен да преподава теология във Витенберг, Лутер не просто гради академична кариера, а прекроява живота на целия тогавашен свят.

За начало на Реформацията се сочи 31 октомври 1517 г. Според легендата, тогава самият Мартин Лутер окачва на вратата на Дворцовата църква във Витенберг свитък с прочутите си 95 тезиса. Те са насочени против продажбата на индулгенции, против католическата идея за спасение, против някои деяния на свещениците и самия папа, против нагласата към богатство и разточителност на църквата. Е, жестът с окачения на вратата списък е чиста градска легенда. Няма такова нещо, просто Лутер официално праща в Рим своите тезиси, но не за да руши църквата, а обратно – да я реформира и заздрави. Не става така обаче. Групата негови приятели и съмишленици размножават тезисите и ги пращат на свои приятели и съмишленици по цяла Европа. Така пламва огън, който никога не угасва, въпреки че на моменти в ролята на пожарникар влиза самият подпалвач, Мартин Лутер. Но в началото огънят само набира сили. Две години по-късно, през 1519-та, по време на диспут, с идеята, че Светото Писание има, така да се каже, пряко действие, че само то дава отговори на възникналите въпроси, свързани с вярата, че в него Църквата дори не е спомената, да не говорим за Папата, Лутер отрича законността на църковните събори, а оттам – папската власт. Тогава вече Лъв Х издава була, с която официално го отлъчва. Но тази була не сработва, не разколебава него и последователите му, напротив, те изглеждат още по-убедени в правотата си, още по-активни в проповядването и влиянието им се засилва. Лутер все повече започва да се превръща – или поне да се възприема от мнозина, като истински духовен пастир.

През 1521 година Лутер е призован във Вормс на събор за обсъждане на писанията му, идва лично Карл V, император на Свещената Римска империя. Естествено, всички знаят, че идеята е да бъде измъкнат Лутер от Витенберг, арестуван и съден като еретик. Тогава обаче Германия не е единна държава, а територия с много владения, в някои от които влиянието на Лутер е силно, включително сред владетелите. Това не е случайно - идеите му са в тон с техните политически интереси. Така че Фридрих ІІІ от Саксония, гарантира на Лутер закрила на събора. Така той пристига във Вормс, води диспут, но бързо вижда, че няма смисъл и си тръгва. Фридрих ІІІ нарежда на част от своите хора, маскирани като разбойници, да нападнат другите свои хора от конвоя на Лутер и да го отвлекат наужким, преди да го отвлекат наистина папските хора, поставили засада малко по-нататък. Така че нашите хора отвличат нашия човек и го завеждат в замъка Вартбург, където той прекарва повече от година в спокойни размисли и писане. Макар че всъщност развива смущаващи идеи – например тази, че греховете не се прощават от добрите дела, а само от вярата. Пише например на приятеля си Филип Меланхтон: „Бъди грешник, нека греховете ти са силни – но нека вярата ти в Христос бъде още по-силна и хвалбата с Христос, който победи греха, смъртта и света. Ние ще извършваме грехове, докато сме тук, защото този свят не е място, където правосъдието пребивава”.

В живота си самият Мартин Лутер изобщо не се срамува от греха. През април 1523 година например той подпомага бягството на 12 монахини от цистериански манастир. Тогава вече е известна тезата му, че служенето на бога не изисква дори духовниците да се обричат на безбрачие. Това е развитие на идеята за пряката връзка между човека и бога, за това, че всеки може да е свещеник, че църквата всъщност не е необходима. И, повлияни от модерното мислене, въпросните 12 монахини искат да отхвърлят оковите на своето несексуално робство. Лутер урежда бягството, като ги скрива в бъчви от херинга. Сред спасените рибки той среща Катерина фон Бора, която става негова жена. Те имат шест деца и, макар общо взето да живеят бедно, Лутер доверява на приятеля си Михаел Щифел – „Моята Катерина се грижи за мен и ми доставя такива удоволствия, че аз не бих заменил бедността си за богатствата на Крез”.

Малко преди женитбата на Лутер се развиват бурни църковни и социални процеси, стимулирани от неговите реформаторски идеи, които обаче отиват далеч отвъд тях. „Знаете ли какво мисли Дяволът, като гледа как хората използват насилие, за да проповядват евангелието?” – пита в едно писмо Лутер по повод безчинствата на тъй наречените анабаптисти в скъпия на сърцето му Витенберг. Скоро в Германия започват и селски бунтове, поставя се начало на тъй наречената Тридесетгодишна война. За тях пък Лутер пише – „Нашите селяни искат да направят богатствата на всички други общи, като запазят своите богатства само за себе си”. Това да ви напомня нещо - например комунизма, в който живяхме и в част от който продължаваме да живеем?

Не навсякъде обаче плодовете на Реформацията са така горчиви, напротив, обществата, които възприемат протестантските идеи, се развиват бурно. Те са в основата на научната и промишлена революция по-късно, а и досега продължават да са сред най-развитите в света – имам предвид Холандия, Великобритания, Швеция, Норвегия. В самата Германия Лутер, макар да изпада в противоречие с една от основните си идеи – тази за пряката връзка между човека и бога, все пак започва да гради своя църква. Да, тя е създадена демократично, на широка основа, в нея няма централизирана власт, а, както в ранните времена на християнството, залага се на малката общност като основна църковна единица. Но все пак – гради църква. В същото време, точно за нейните нужди върши и някои от най-великите си дела – превежда Библията на немски, пише указания за провеждане на службите, които да са привлекателни за млади и стари, пише също и прекрасни псалми.

Няколко години преди да умре обаче, Мартин Лутер изпада сякаш в умопомрачение от настървен антисемитизъм. Някои и досега го оправдават, че е остър против евреите само в теологически план, но едва ли призивите евреите да бъдат избити, а тяхното имущество – иззето, могат да се приемат за част от чисто религиозни прения. Така или иначе, смята се, че точно тези писания на Лутер буквално втъкават в германското общество онзи антисемитизъм, който завършва с милионите невинни жертви в концлагерите. И неслучайно през 1938 г. точно на 10 ноември, рождения ден на Мартин Лутер, в Германия са подпалени всички синагоги. Все пак, виждам да има здрава връзка между целия този противоречив, но величествен дори в греховността си живот и последната бележка, написана от ръката на Лутер преди неговата смърт - „Ние сме просяци, това е вярно!” А после идва и финалното „Да”.