1.02.1945 г. е началото на дълга нощ, спуснала се над елита ни

България почита паметтта на жертвите на комунистическия режим. Датата 1-ви февруари е свързана със събития, случили се през 1945 г., когато са изпълнени смъртните присъди на бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25-то Народно събрание. Присъдите са издадени от така наречения Народен съд, организиран от новата комунистическа власт.

„Трябва да помним, че това е само началото на една дълга нощ, която се спуска върху България, върху българската интелигенция, българския културен и интелектуален елит. И продължава почти половин век. Половин век, който буквално декласира, до нивото на втори, до бивши хора, до втора класа, представителите на всичко, което българската нация е успяла да сътвори в резултат на Възраждането и близо на 70-те години свободен живот след Освобождението. С тази дамга на „бивши“ хора, са маркирани не само хората, които са заемали висши позиции преди 9 септември 1944 година, но и техните деца и внуци, и така буквално до девето коляно“, това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив доцент Мартин Иванов, преподавател в СУ „Климент Охридски“ и автор на книгата „Бившите хора“ на концлагерна България“.

Случилото се на 1 февруари 1945 година е част от един по-дълъг процес на убийства, на неизвестно изчезнали хора. Терорът и насилието продължават поне до втората половина на 50-те години, а концлагери е имало до почти всяко по-голямо българско селище в България, където са били подлагани на насилие децата и самите представители на българския елит, припомни доцент Иванов.

Той проследява съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани след 9 септември 1944 г. от комунистическите власти в своето подробно изследвана в приносното издание „Бившите хора“ на концлагерна България“. С помощта на триста и девет интервюта и мемоарни разкази, шестдесет и две ex-post биографични реконструкции, излъчени в предаването „Джинс“ по БНТ и работа с документите на архивите на ДС, изследователят проследява веригата от събития по изкореняване в социален, а до голяма степен и в чисто физически смисъл на додеветосептемврийските елити и последвалата тяхна трудна адаптация в рамките на Народната република България (НРБ).

„Бившите хора“ на концлагерна България“ е безпощадна хроника на времена, в които неизброими животи се оказват в железния и безмилостен юмрук на властта, и разглежда в дълбочина и аналитично една от най-травматичните и дълго премълчавани теми в българската история.

„Именно това се опитва, поне от части, да запълни моята книга, като даде думата на онези хора, на които целенасочено им е отнемана“, казва доцент Иванов.

Изследователят признава, че едно от нещата, които са го изненадали, е жестокостта и безразборността на репресиите. И смята, че сега не си даваме сметка за случилото се назад във времето.

Мартин Иванов обаче е категоричен, че политическите избори на детите ни продължават и в техните наследници. А за да се постигне национално помирение в обществото, трябва да се прочетат историческите факти, да се подредят и след това могат да се затворят страниците ва историята.

Цялото интервю с доцент Мартин Иванов можете да чуете в звуковия файл.