Въглищните централи са неконкурентни в момента

Той обаче отбеляза, че това по-високо търсене не е вдигнало потреблението от българските централи, а от внос.

Иванов припомни, че битовите клиенти, които са на регулирания пазар, ползват ток, произведен в България, а клиентите на свободния пазар логично търсят източници с по-ниска цена.

"Тъй като на нашия пазар източниците с по-ниска цена като хидроелектрическите централи и АЕЦ са максимално натоварени, то фактически изборът за допъваща енергия, която ни трябва, пада по-скоро на внос от чужбина, отколкото да се закупува от въглищните ни централи", отбеляза Иванов.

Той обясни, че вносът на ток от съседни страни е рентабилен, защото тази енергия е произведена основно в  централи на газ, а цената му в последно време е стабилна и значително по-ниска от високите кризисни нива от началото на инвазията на Русия в Украйна. Това, според Иванов, се дължи основно на координираната политика на ЕС за осигуряване на доставки и недопускане на ценови скокове.

Антон Иванов припомни също, че при природния газ се закупуват много по-малко въглеродни квоти на произведен мегаватчас енергия, отколкото при въглищата.

"Цената пък на въглеродните квоти са задържа висока и това много силно ограничава в ценово изражение работата на въглищните централи навсякъде в региона", добави той.

"В крайна сметка се вижда, че въглищните ни централи не могат да се конкурират при условията, които са сега на европейския пазар с изградените газови цетнтрали и те остават да работят в едни режими на изчакване на високи цени, които са доста нерегулярни. Съответно добивът на въглища в нашите основни рудници спадна.

Все по-наложително е ние да разсъждаваме върху това кои въглищни мощности могат да останат за по-дълго време и кои е по-ефективно да бъдат затваряни и съответно пренасочвани към други начини за производство на електрическа енергия и други индустриални производства", коментира Антон Иванов.