Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

КП по психиатрия целят повече ред и качествено лечение

Две клинични пътеки се подготвят за психичните заболявания, стана ясно в края на миналата година. Въвеждането им все още се обсъжда, но за ползите и евентуалните проблеми при въвеждането им говорим с акад. проф. д-р на м.н. Дроздстой Стоянов, който е и член на Експертния съвет по психиатрия към Министерството на здравеопазването. Става дума за две пътеки - за афективни разстройства - вкючително и тревожните  и тежките психози от шизофренния спектър. 

Той сподели, че обсъждането е напълно прозрачно и в условията на плурализъм. Според него липсата на КП е сигнал за разделението на психично- здравната помощ от всички останами сфери на медицинска помощ, което сегрегира психиатрията.

По думите му с въвеждането на КП ще се създадат условия за по- добро финансиране, базирано на реално извършена дейност и контрол на качеството, по- добро заплащане за труда и привиличане на повече специалисти. 

А що се отнася до спорната оценка за модела на клиничните пътеки, проф. Стоянов коментира, че те са жив организъм и също подлежат на промяна, ако се установят проблеми. 

Професорът коментира и опасенията на работищи в системата, че с кличините пътеки ще спре държавнтото финансиране, както и това, че няма да могат да получат плащане, защото голяма част от пациентите им са здравно неосигурени. 

Последното е лъжа, категорочен е той и посочва, че съотношението - осигурени/неосигурени в психиатриите е като това в здравната система като цяло, което е между 5% и 8%. За тези хора ще бъдат въведени буферни механизми, които съществуват и за другите клинични пътеки.

Проф. Стоянов заяви, че финансирането на психиатричната помощ е на преминалата единица /човек/ за лечение, за която се получават около 65 лева на ден. Сега голямата битка на мениджърите на половината легла в системата е тази сума да се увеличи. Какво става в останалате 2000 легла, където методиката не се прилага, а има "исторически" бюджет не споменава, което е "грозно и тенденциозно". Той коментира, че сега няма достатъчен контрол как е било провеждано лечението и проследяването след изписване.

"За моите колеги е безкрайно удобно да взимат по 60 лева на ден и постоянно да врещят, че искат 100 без по никакъв начин някой да контролира обема, количеството, качеството и полезността на прилаганите метои за диагностика и лечение. Тяхната драма е, че в условията на клинична пътека контролът на качеството и отчитането на дейностите ще се завиши".

Цялото интервю с проф. Стоянов е в прикачения звуков файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54