Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изкуственият интелект няма да победи естествения

Многоизмерни са предизвикателствата пред българите през Новата 2024-та година. На първо място са двете войни, които се водят между Русия и Украйна и Израел и Хамаз и променят геополитическата карта на света, коментира пред Радио Пловдив антропологът и етнограф от БАН Мина Христова. 

"Тези две войни ще влияят и върху вътрешно-политическия живот на страната. Очаквам това, което ври под повърхността да намери и своя външен израз", каза тя и добави, че властта и парите имат навика да отварят вратите за нови блага, като тази тенденция най- вероятно ще се задълбочи. 

Христова се надява да няма смяна на управляващите, защото преживяхме дълъг период на политическа нестабилност. Ако нямаме стабилно управление, ще има политическа и социална нестабилност, смята анализаторът.

Очакванията й са през 2024-та година разломът между политиците и българите да се увеличава, защото у нас партиите се борят за власт, която като получат не води до промяна на нашата среда. От друга страна виждаме и позитиви, които се случват за България, подчерта тя.

Според нея една от най- сериозните скрити заплахи е дезинформацията, с която трябва да се води война. "Не е необходимо нещо да се случва реално, за да действат хората в ситуация на заплаха. Политическото говорене трябва да отговаря на страховете на хората и затова е нужна  борба с дезинформацията", каза антропологът.

По думите й неистината достига такива нива на развитието си в онлайн и офлайн света, че не позволява на хората да разберат какво се случва и да се позиционират. Прогнозата й е, че фрагментирането на обществото ще продължи, защото големите колективи в обществото вече не съществуват повече от 30 години. 

Мина Христова е убедена, че няма възможност изкуственият интелект да надвие естествения. Технологиите подпомагат работата и бита на хората."Трябва да имаме съзнанието да ги ползваме. На този етап роботите оставаме на Айзък Азимов и изчакваме да видим какво се случва", подчерта тя и добави, че вярва в духовното развитие на човека.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Вторият ешалон на МОСВ е сред виновните за контрола на въздуха

Системата за измерване на въздуха в България е опетнена, злепоставена, изложена, развалена, орезилена, ... каквито са българските значения на чуждицата „компрометирана“ – и не отчита коректно замърсяването. А тя е такава в резултат от умишлени действия на органи от Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна..

публикувано на 14.10.24 в 17:17

Превозвачът Петко Ангелов ще съди "Хеброс бус" и "Автотранс"

Превозвачът Петко Ангелов, който държи над 50% от линиите в градския транспорт, заяви в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив, че е най-потърпевшият от прекратяването на договорите на превозвачите по 13 линии от градския транспорт.  "О ще от 2016 година първия договор имаме, че трябва да  се работи на километър, когато влезе системата "Индра"...

публикувано на 14.10.24 в 16:24

Ако не се овладеят държавните разходи, идва ликвидна криза

В Бюджет-2025 се очертава дупка от около 18 милиарда лева. Икономистът Кузман Илиев бе сред експертите, които предупреждаваха за риска от увеличаващия се дефицит. Според него налице е политически проблем, защото поредица от правителства с къс хоризонт увеличаваха разходи, вдигайки доходи на редица групи. Разходите са високи и растат и са много..

публикувано на 14.10.24 в 16:16

Тестовете PISA не затрудниха деветокласниците

Тестваха  на електронни устройства деветокласниците по природни науки - химия, биология и физика . За първи път подобно изпитване по модела PISA се провежда днес и утре в цялата страна.  Повечето пловдивски ученици приключиха още в 9 часа, половин час преди определеното време - част от тях обаче поискаха този вид изпити да са на хартия, а не..

публикувано на 14.10.24 в 15:11

Образованието трябва да е общ приоритет на политиците

Днес и утре деветокласниците полагат теста по природни науки по модела PISA. С това се цели по-добра подготовка на учениците и подобряване представянето на следващото международно изпитване. Според Люба Йорданова от "Заедно в час" ц елта на международната програма PISA е държавите да видят как се справят с политиките в сферата на образованието..

публикувано на 14.10.24 в 11:21