Многоизмерни са предизвикателствата пред българите през Новата 2024-та година. На първо място са двете войни, които се водят между Русия и Украйна и Израел и Хамаз и променят геополитическата карта на света, коментира пред Радио Пловдив антропологът и етнограф от БАН Мина Христова.
"Тези две войни ще влияят и върху вътрешно-политическия живот на страната. Очаквам това, което ври под повърхността да намери и своя външен израз", каза тя и добави, че властта и парите имат навика да отварят вратите за нови блага, като тази тенденция най- вероятно ще се задълбочи.
Христова се надява да няма смяна на управляващите, защото преживяхме дълъг период на политическа нестабилност. Ако нямаме стабилно управление, ще има политическа и социална нестабилност, смята анализаторът.
Очакванията й са през 2024-та година разломът между политиците и българите да се увеличава, защото у нас партиите се борят за власт, която като получат не води до промяна на нашата среда. От друга страна виждаме и позитиви, които се случват за България, подчерта тя.
Според нея една от най- сериозните скрити заплахи е дезинформацията, с която трябва да се води война. "Не е необходимо нещо да се случва реално, за да действат хората в ситуация на заплаха. Политическото говорене трябва да отговаря на страховете на хората и затова е нужна борба с дезинформацията", каза антропологът.
По думите й неистината достига такива нива на развитието си в онлайн и офлайн света, че не позволява на хората да разберат какво се случва и да се позиционират. Прогнозата й е, че фрагментирането на обществото ще продължи, защото големите колективи в обществото вече не съществуват повече от 30 години.
Мина Христова е убедена, че няма възможност изкуственият интелект да надвие естествения. Технологиите подпомагат работата и бита на хората."Трябва да имаме съзнанието да ги ползваме. На този етап роботите оставаме на Айзък Азимов и изчакваме да видим какво се случва", подчерта тя и добави, че вярва в духовното развитие на човека.
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност