"Сред основните макроикономически параметри заложени в бюджет 2024 г., е ръстът на БВП на българската икономика с 3,2%. Това е нещо, което е дискусионно, защото и Световната банка, и ЕК, и МВФ, а и БНБ дават по-ниски нива като прогнозни за следващата година. Вероятно ръстът ни ще бъде около 2,5% и това е по-реалистично на фона на задаващи се предрецесионни състояния, а за някои страни от еврозоната, които са наши основни външнотърговски партньори, и рецесионни, така че е логично българската икономика да се позабави и да се поохлади през следващата година". Това заяви икономистът Румен Гълъбинов.
Като друг основен показател, около който се е осъществявал дебатът, Гълъбинов посочи 3%-ния бюджетен дефицит от БВП.
"Ако ние се успеем да направим този заложен ръст на БВП, трябва да преразгледаме и прогнозата си за дефицита, но и да се вместим в 3-те процента, защото те ни трябват като показател за членство в еврозоната през 2025 г. Важно е и как ще си послужим с парите от Националния план за възстановяване и устойчивост, от които все още чакаме транш до края на годината".
Инвестициите за капиталови разходи над 12 млрд лева, макар и намалени, е доста дискусионно дали ще успеем да ги усвоим като капитални вложения в българската икономика под формата на големи проекти.
Покрай тях ще могат да се налепят и други инвестиции, като публично-частно партньорство, доставчици, поддоставчици, изпълнители от частния сектор, от реалната икономика, които да допринесат да се представим добре", подчерта Гълъбинов.
По думите му, по Плана за възстановяване и устойчивост, от който остават още три години, България има да усвоява още над 10 млрд лв, като е усвоена много малка част. За сравнение, Гърция и Румъния са успели да усвоят вече над 50% от парите.
Гълъбинов бе категоричен, че страната ни трябва да държи сметка за нивото на инфлацията, което е важен показател за членството ни в еврозоната. "Сега сме на ниво 4,8, което е два пъти повече, отколкото е изискването за членство в еврозоната и трябва да демонстрираме през следващата година поне в първото тримесечие ускорено намаление на инфлацията. Това означава, че трябва да внимаваме с паричното предлагане, защото, ако то остане сравнително високо, поради различни фактори, трябва да направим добър баланс, така че това да не подейства проинфлационно и нашата инфлация пак да остане два пъти по-висока и членството ни еврозоната да бъде отложено с още една година".
С увеличението на МРЗ и на пенсиите ръстът на доходите ще изпреварва ръста на инфлацията. Това е планирано и за следващите три години.
За нивото на дълга Гълъбинов подчерта, че все още имаме ниско съотношение на дълг към БВП - под 25%. С ускорено увеличение нивото на дълга обаче ще доближим 30% и трябва да държим сметка за това как можем да го обслужваме реално и като главници, и като лихви. Лимитът на дълга трябва да бъде съобразен с реалните ни възможности да го изпълним и затова гласуването на този лимит е ключово".
Гълъбинов бе категоричен, че структурни реформи в бюджета не се забелязват, от гледна точка на това да се преструктурира българската икономика, да се насочи към по-високотехнологични бизнеси, услуги и производства с по-висока добавена стойност и доходи като заплати и сътветно да има повече постъпления в осигурителните ни системи.
С административното решение за увеличаване на МРЗ се увеличава и минималният праг за осигуряване. Отделно се увеличава и максималният праг за осигуряване, който през следващите три години ще продължи да се увеличава, т.е.ще има източник допълнителни приходи в осигурителната система.
Открити обаче в бюджет 2024 г. остават въпросите за осигурителните вноски като процент - за пенсия и за здраве, остават и въпросите за измененията в данъчната система, за данъка печалба за фирмите и т.н.
Интервюто - звуковия файл:
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..
Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..
Димитър Бришимов е главен инспектор в пловдивската пожарна и началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност". Професионалист, който вече 30 години е в професията, която го среща с бедстивята и с човешката трагедия, но и благодарност. В петте части на разговора ще чуем истории за огън и вода, за бедствия у нас и за мисиите на..
Политическата ситуация и парите на държавата. В очакване на редовен кабинет ще сте стигне ли до приемане на бюджет? Къде са основните проблеми в предложената рамка и кои са най-големите финансови рискове пред страната ни? Коментарът е на Михаил Кръстев , изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно..
Благотворителен коледен концерт в подкрепа на 11-годишната София ще се проведе тази вечер от 18 часа във физкултурния салон на Основно училище „Елин Пелин“ в Пловдив. Паралелно с това учениците набират средства и в коледен базар, който стартира в началото на седмицата . Дарения за лечението могат да бъдат направени и по банков път, както и..