Часовник на дълга поставиха върху столична сграда финансовите експерти Николай Василев и Никола Янков, убедени привърженици на нулевия бюджетен дефицит. Това, според тях, ще е предупреждение, че дефицитите, планирани от управляващото мнозинство, ще са в тежест за бъдещите поколения.
Пред Радио Пловдив финансистът Никола Янков, който е и бивш заместник-министър на икономиката, обясни, че с тези действия се опитват да привлекат вниманието на обикновените български граждани.
Над 42 млрд.лв е държавният дълг на България, всяко българско семейство дължи 21 500 лв.
Истината е, че огромна част от парите ни, на държавата, се харчат с бясна скорост. Дългът всъщност е отражение на бюджетния дефицит. Когато държавата няма достатъчно приходи и има повече разходи, тя взима заеми, както всяко едно домакинство. И тези заеми реално са увеличението на публичния ни дълг - с десетина милиарда годишно.
Държавният дълг на България за една година се е увеличил с над 10 млрд.лв. - от 31 на 42 млрд. лв. И това няма нищо общо с инфлацията, просто сме изхарчили парите през публични разходи, обясни финансовият експерт.
Парите ги няма! - това е проблемът, върху който искаме да обърнем вниманието на хората, каза Никола Янков. По думите му, в нито една сфера животът на хората не се е подобрил, въпреки изхарчените милиарди.
Парите са изхарчени за нещо, което отива и заминава и от него спомен няма.
Влиянието на войната в Украйна беше изключително "положително" за българската икономика, заяви Янков. Той уточни, че прави тази констатация с известна доза отвращение. Поради огромен експорт на електричество и оръжие Брутният вътрешен продукт на България е пораснал с близо 7% миналата година.
Войната в Украйна предизвика бум на БВП на България и на бюджетни приходи. Но разходите всъщност, успяха да изпреварят огромното увеличение на бюджетните приходи.
Държавата като собственик на предприятия, например в сектор енергетика, е нормално да си вземе парите.
Някои обаче са на хронична загуба. ТЕЦ-овете от Марица Изток тази година отново са на загуба, задъхват се и няма как да реагират на технологичното обновление, което е необходимо в тях. Но държавата успя да им източи кръвчицата.
Фирмите винаги трябва да имат някакъв финансов резерв занапред. За съжаление обаче в държавния бюджет за 2024 са предвидени 100 % дивиденти на всички печалби на държавните фирми. Така че, това се превръща в политика.
Втърешното потребление
Предвидените в новия бюджет увеличения на доходите са за държавните служители и за пенсионерите. Оказва се, че повечето българи, включително държавните служители, когато пипнат малко повече пари на месечна база, обикновено ги инвестират не в българско потребление, каквато е идеята на финансовия министър, а във внос. Купуват си нов телефон, нова кола или кола на старо, но небългарска, а внос или отиват на почивка някъде, напр. в Гърция, и парите излизат извън държавата.
Може би, 8 или 9 лева от всеки 10, дадени като увеличение на доходите на тези хора, ще излязат извън икономиката на България и ще увеличат бизнеса на други икономики.
България е отворена икономика и българите обичат да потребяват вносни стоки и услуги, обобщи финансистът.
Финасова децентрализация няма
От "Продължаваме промяната" са против финасовата децентрализация на общините. Тази политика не е нова, упражнява се вече 30 години. Общините, кметовете ще се молят и тази година на финансовия министър на килимчето в София за всички свои разходи и проекти.
В данъчните закони също не се залага нищо ново като политика. Големите суми, които са предвидени за инфраструктура - 12 млрд. лв, са всъщност буфер за дефицити в приходната част. Ако реално се окаже, че приходите са по - малко отколкото са планирани, ще се намаля изключително засиления капиталов бюджет на държавата.
Няколко години, както и тази, заложените капиталови разходи на държавата не се изпълняват, обобщи финансистът.
Икономически растеж би имало, ако се привлекат нови чужди инвестиции в България, които ще бъдат изхарчени тук. Такива мерки обаче не са заложени в бюджета за догодина, посочи бившият заместник-министър на икономиката.
Интервюто на Емил Костов с Никола Янков е в звуковия файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..