"Целта е да представи един алтернативен поглед към държавните финанси – малко по-провокативен и смел, и да покаже как биха изглеждали те при различни политики", посочи той.
По думите му при представянето на алтернативната финансова рамка се е получила интересна дискусия, като обединителната нишка е алтернативния поглед, който елиминира дефицита.
"Това, което ние сме заложили е по-нисък дефицит в рамките на 1,5% и то вследствие на доста по-смели реформи, затова не е елиминиран дефицитът в първата година, но в дългосрочен план, през следващите две години ние залагаме във нашата рамка той да се сведе до 0%. Съответно при тази политика и дългът не се покачва, той остава на същите нива като в момента, тъй като правителственият план все пак залага по 2-3% на година, което е нормалко, когато имаш дефицит. Така че доста по-консервативен подход и доста по-бързо елиминиране на дефицита. Това е стратегията, която следвахме в дълъг период, може би 20 години и повече в България дефицитът беше около нулата или се планираше в средносрочен план да падне до нулата. Сега сме в нова ситуация, в която дори в средносрочен план планираме дефицит до 3%, което си е около 6,5 млрд. лв. на година", коментира Ганев.
Той обясни, че фокусът, който поставят от ИПИ е, че целта на бюджетът е да провокира чрез политика България да настигне страните в Централна и Източна Европа, както и Балтийските републики, които вече са в някои случаи до 90% от средноевропейското равнище на доходи, а страната ни все още е на 60%.
"Виждаме, че в тези страни нивото на инвестиция е доста по-сериозно и устойчиво през годините. И затова едната от идеите, които предлагаме в сферата на данъците е нулевата ставка за реинвестираната печалба, а технически това е моменталната амортизация, когато купуваш машини. Т.е., ако дадена компания купи машини и оборудване за производство, тя може още на първата година да начисли пълната амортизация и да й падне данъчния резултат и ефективния данък, който плаща. Това е опит през данъчна политика да провокираш компаниите да инвестират, тъй като вече имат и стимул да го правят", подчерта икономистът.
Според него другата промяна е по-сериозното намаление на осигурителната тежест, тъй като това остава най-голямата тежест върху труда.
Петър Ганев коментира и оставката на Борислав Михайлов. По думите му докато не се проведе новия конгрес на БФС и няма някаква нова власт, която да се сформира във футболния съюз, ако въобще може да се сформира, защото там има юридически казуси, доста кандидати може да се появят, темата ще остане висяща още два-три месеца и вече след провеждането на нов конгрес ще има възможност за отпушване. "Няма как, след като Борислав Михайлов е в оставка и има временно управление, да очакваме някаква промяна", категоричен беше той.
Според него държавата трябва да приложи има комбинации от мерки, за да се оправи футболът, не може само да се хвърлят пари в инфраструктура.
"Това видяхме в Пловдив – сравнително хаотично, то не е резултат от дългосрочна програма или политика, а просто няколко решения първо на правителството, после на общината, която вече нямаше и избор, все пак двата стадиона трябваше да се довършат. Да те, ще станат хубави, но само по себе си това не променя футбола в Пловдив. Виждаме, че привърженици на двата отбора също протестират и спрямо БФС, понякога и помежду си, видяхме най-различни вълнения в двата клуба. Така че по-скоро трябва да се търси решение, което е класическо, както се е случило в Англия и по света в края на 80-те и началото на 90-те. Ако държавата влиза с пари в инфраструктура, тя да търси насреща промяна, прозрачност, институции, които да работят, правила, разделяне на лига и футболен съюз, адекватно управление и комерсиално на професионалния футбол в това число и телевизионните права, които са най-големия приход. Т.е. трябва да е комбинация от мерки. Не може само да хвърляш пари и да казваш: "Ами то нищо не се променя, а ние хвърлихме 50 милиона". Но това е наложително. От друга страна пък, колкото и да го променяш този футбол, ако нямаш добра инфраструткура, ти вече си изостанал безкрайно от това, което се случва в Европа", заключи Петър Ганев.
Чуйте още в звуковия файл.
Основната част от фалшивите новини в българското информационно пространство са посветени на приемането на еврото, на българската сигурност и отбрана, на мигрантите и приемането на България в Шенген. Това се посочва в изследване на Българското училище за политика „Димитър Паница“. Политологът Георги Проданов, който е работил по това изследване,..
От „Има такъв народ“ (ИТН) смятат, че заради скандала пред Народния театър снощи оставки трябва да подадат както министърът на вътрешните работи Атанас Илков, така и директорът на театъра Васил Василев. От партията ще искат частично касиране на изборите заради нарушения в част от секциите, включително такива в Пловдив и областта. Според..
Обижда ли България и българите спектакълът "Оръжията и човекът"? Протестиращите пред Народния театър "Иван Вазов" в столицата биха отговорили утвърдително. За съжаление, те приемат като правилни и действията си срещу зрителите, част от които бяха блъскани и обиждани и не успяха да влязат в залата. Темата коментира Младен Влашки, литературен историк..
МБАЛ "Свети Мина" има място в общинското здравеопазване и има начин да бъде стабилизирана . Това заяви в интервю за програма "Точно днес" бившият прокурист на болницата д- р Калин Калинов, който временно пое управлението на МБАЛ “Свети Мина”, до провеждането на конкурс. Решението беше взето от Общинския съвет след като предсрочно бе прекратен..
Поне засега лидерите на ЕС не показват притеснение от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Вече някои от тях го поздравиха за изборната победа, но всички си дават сметка, че ще е трудно и непредсказуемо, коментира в предаването "Точно днес" Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт". Трудности ще има в икономическите..