Това показват обявените днес данни от наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издръжка за третото тримесечие на тази година, представени от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директора на ИССИО Виолета Иванова.
Заплатата за издръжка отбелязва слаб ръст, но при вече достигната по-висока база, натрупана през предходната година, обясни Димитров и подчерта, че 68,1% от работещите се осигуряват на по-нисък доход от нея. 41,3 процента от трудещите се българи, или 1,07 млн. души, получават възнаграждения до 1000 лева. Той уточни, че този процент е бил малко по-висок преди година и има движение към намаляване на хората, които получават тези заплати. Въпреки това доходите остават ниски и КНСБ продължава битката за увеличението им, за да се доближат до средноевропейските.
На минимална заплата от 1 януари 2024 г., когато ще стане 933 лв., ще работят доста повече от сегашните близо половин милион души, ако няма по-сериозно движение на доходите, акцентира Димитров.
Изследването показва още, че необходимият месечен доход само за храна за едно работещо лице е 562 лева, което са 39,4 на сто от разходите му. На годишна база това е нарастване с 13,1 процента, спрямо предходното тримесечие – с 0,9%, посочи Виолета Иванова. Данните сочат, че през последното тримесечие сред стоките от малката потребителска кошница има ръст на месото, колбасите, зърнените храни, плодовете. Падат цените на яйцата – с 1,6% за тримесечието, но на годишна база ръстът е с 24,7 на сто. Олиото също поевтинява през последното тримесечие – с 5,3 процента, а на годишна база – с 26,6%.
Според Петър Мишев от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ предложението на правителството към големите вериги за храни да поддържат пакет основни стоки на по-ниски цени е добро, но предстои да се разбере дали то ще може да се реализира на практика.
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..
Разкъсана облачност
Ясно