Великите европейци - Федерико Фелини

Не, това е само сцена от „Осем и половина”, един от най-прочутите филми на италианския магьосник-режисьор, маестро Федерико Фелини, появил се на екран през 1963 г. Всъщност 16 години по-късно Копола не измисля култовата сцена с американската хеликоптерна атака над виетнамското село под звуците на Вагнер – той просто цитира Фелини по свой си, едновременно шеговит и зловещ начин. А защо сцената от филма на самия Филини с тази музика не е култова? – ще попитате. Не знам! Може би поради особеностите на човешката памет. Може би поради факта, че той не е зловещо-саркастичен, а някак по-меко ироничен, когато на фона на музиката с бесните валкирии снима хора, излезли на разходка в парка.

Гуидо ще прави нов филм за света след ядрена катастрофа. Всичко е готово за снимки - екипът, Анук Еме, красивата актриса и негова любовница, Клаудия Кардинале, красивата актриса и негова муза, статистите, всички. Но, потънал в спомени, фантазии, тревожни сънища, истории с жени и любовници, режисьорът Гуидо не може да започне. А когато започва пък, няма сценарий и не казва какво точно ще се снима. Сещате се защо – и той самият не знае. Целият екип търчи по петите му и чака, а вдъхновението го спохожда на моменти, но не когато той иска, а когато то си реши. Но винаги успява да превърне чудатостите на фантазията му в реалности на фантазията…..

Ако се чудите дали в тази притча за твореца и неговите нормални безумия всичко е измислено, просто трябва да си спомните, че Фелини прави „Осем и половина” само три години след знаменитата си лента „Сладък живот”. А в момент, когато си сътворил шедьовър, въпросът „има ли връх над този връх”, задължително стяга душата на всеки велик творец. Защото не е ясно кой от двата страха е по-голям - страхът да не паднеш отвисоко или страхът, че над теб вече няма нищо.

Композиторът Нино Рота с темата от „Сладък живот”. Спомняте ли си вълшебната, пищна, едрогърда, фантастично сложена, с лице, сякаш създадено по проект на най-велик художник,  сламено руса, но, въпреки това, все пак прекрасна като Кидарските шатри и като Соломоновите завеси шведска красавица Анита Екберг? Трудно е да се опише тази жена по радиото, дори с помощта на библейската „Песен на песните”. Когато тя пристига в Италия да снима „Сладък живот”, още на летището възбудените журналисти деликатно я питат дали спи с пижама или с нощница. „Само с две капки парфюм”

– спонтанно и невинно отвръща шведката. Скандалът е пълен. Самият вълшебник Фелини, пише за Анита Екберг: „Когато за първи път мернах нейната снимка в един вестник, все едно, че видях някоя от рисунките си оживяла”. Да припомня, че преди да стане знаменит режисьор, маестрото си изкарва хляба като рисувач на комикси, а през 2005 година в Москва беше организирана изложба с негови еротични рисунки. Така че съвсем нормален е диалогът, проведен при първата среща на режисьора и актрисата:

- Вие сте оживялото ми въображение – казва Фелини.

 - Няма да спя с вас

- отговаря скромно, но твърдо Анита Екберг. „Беше подозрителна по понятни причини – продължава Фелини в спомените си. Мислеше, че всички мъже искат да спят с нея, просто защото наистина беше така. Не ми се доверяваше, защото нямаше сценарий, който да разлисти.” И сега някой да ми обясни как тази истинска случка три години по-късно се превръща в бурята от спомени, фантазии, тревожни сънища, истории с жени и любовници, в която Гуидо Анселми също няма сценарий…..

Да, визията на маестро Фелини за сладкия живот на висшето италианско общество в края на 50-те години е донякъде скандална. В него, като същински Вергилий, който води Данте през кръговете на ада, ни въвежда пак Марчело Мастрояни с ролята си на журналиста Марчело Рубини. Но Долче вита е велик филм не толкова заради своите социални измерения, те всъщност са само фон, а заради дълбокия си екзистенциален подтекст. Той, в крайна сметка, е дълбок поглед към човека, който умира да живее живота, който го убива, тоест – към всеки от нас.

„Ти си всичко, всичко”, въздиша героят Марчело в обятията на героинята Силвия в сцената, когато двамата танцуват. А когато пък Силвия с вечерната си рокля, бял шал на раменете и малко бяло коте на главата влиза в знаменития римски фонтан Ди Треви, тя вика и Марчело вътре. Докато влиза във водата с черния си костюм, той мълви на себе си – „всички грешим”. А после, само на сантиметри от целувката, която така и не се реализира, Марчело пита, сякаш пита Вселената или Бог – „коя си ти?” Това изглежда е един от начините, по които самият маестро Фелини си комуникира с душата на киното, за което някои смятат, че е част от света, а други – че е самият свят.

Превод: Освен удоволствието от създаването, от изобретяването на света, от изобретяването на герои и ситуации, решаване на много проблеми с техниката, с изработката и преди всичко с начина на изразяване, има също задоволство, което е по-дълбоко, по-лично, по-нагло, свързано е с легендата за Нарцис и за квази-божествена сила. Което ще рече, че творецът винаги носи нещо…..от Всемогъщия Бог.

Това са думи на Федерико Фелини от документалния филм за живота и работата на маестрото, който носи заглавие „Аз съм роден лъжец”. Не знам дали е точно лъжец, но щом той твърди…..„Моята професия ме кара непрекъснато да вярвам, че съм магьосник” – казва Фелини малко по-нататък. А в това изречение, бъдете сигурни, няма никаква лъжа, само магия.

А сега – тихо. На снимачната площадка сме, Маестро Федерико Фелини снима „Сатирикон” и командва всеки жест и поглед на актьорите, които изпълняват любовна сцена между двама мъже и една жена:

И така, пътят на Федерико Фелини, магьосникът на киното, роден в Римини през 1920 година, става вечен път в Рим през 93-та. И лентата на живота му продължава да се върти вечно. И шеметната Джулиета Мазина е вечната негова жена. И Рим е вечният му град. И оркестърът му продължава да репетира вечност. А корабът? Естествено, че и корабът му вечно пътува.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: