В програма "Точно днес" разговор с Росен Костурков, депутат от ПП-ДБ и зам.- председател на Комисията по земеделие в НС за отговора на управлението и не/възможните разговори за аграрната политика у нас.
Росен Костурков каза: "Сектор земеделие у нас има нужда от по-голямо внимание от страна на държавата. Тук има неща, които са натрупани десетилетия назад, като напр. създаването на агроолигарсите, още по време на тройната коалиция и затвърдено от ГЕРБ внесе дисбаланси в земеделието. Ние на практика се превърнахме в монокултурна държава. Проблеми в земеделието и животновъдството имаме огромни."
"На 15 септември отпадна ограничението за внос на 4 вида стоки от Украйна. Това са пшеница, царевица, рапицово и слънчогледово семе, което е необосновано, едно решение на служебния министър Явор Гечев, който не успя да каже защо е взето", смята Костурков. Той допълни, че България е нетен износител на пшеница, като произвеждаме 4 до 5 пъти повече пшеница, отколкото потребяваме.
"Ние изнасяме, а цената на пшеницата се формира през световните борси", поясни Росен Костурков. Той категорично отрече да има дъмпингови цени на пшеницата, както смятат зърнопроизводителите.
"България изнася 6-7 млн. тона на пшеница на година, това са големи количества и ние не може да внасяме от Украйна. Слънчогледът не е борсова стока, ние произвеждаме малко под 2 млн. тона на година", поясни още депутатът. Той допълни, че нашите преработватели произвеждат олио и белен слънчоглед, които и изнасяме като продукт с висока добавена стойност.
"Ефектът за фиска е голям", каза още Костурков и попита защо да ограничаваме вносния слънчоглед.
"Защо производителите на слънчоглед вдигнаха цените към преработвателите", попита още народният представител. Той каза, че има много кръгове в политическата среда, които не харесват това правителство.
"Протестите повежда Българска аграрна камара, която се създаде съвсем скоро и се оглавява от животновъд, който е близък до бившето служебно правителство. Говоря за Симеон Караколев", каза Костурков.
Той не даде оценка на министър Кирил Вътев.
По повод на репликата за "терористите" на академик Николай Денков, народният представител каза, че има политически подтекст в протестите, дирижирани от аграрните бизнесмени.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..