Обичам регионите - границите са изкуствени

"От една страна ме радва, че текстовете са актуални, но от друга - жалко е, че са актуални", заяви Димитър Кенаров.

По думите му, заиграването с цитата на философа Блез Паскал, че всички проблеми на човечеството идват от невъзможността да стоим тихо в собствената стая, се свежда до обратното - проблемите на човечеството произтичат от факта, че стоим прекалено много в собствената стая, че не излизаме от този комфорт, от познатото, не излизаме да видим другия до себе си и да разберем какво се случва дори при съседите. Такъв е и примерът с домашното насилие, с  нещата около нас, за които си затваряме очите, ушите  и от там  идват проблемите.

"Идеята ми с тези репортажи и начина, по който пиша, че не пиша за нещо, което ми е  познато, а  се опитвам да разширявам границите си и да  намеря нови неща дори за нашия регион, за Балканите, за Черноморския регион и да разбирам неща за собствения си свят, които до този момент не съм знаел."

Обединяващото между литературно-журналистическите репортажи е географски регионалното. "Аз дълго време -12  години живях в Щатите и не познавах нашия регион, нямах и обсолютно никакъв интерес към него. Както при повечето хора, идеята е да отидеш някъде на Запад и да останеш там...Аз реших, че Западът ми стана тесен, а когато отидеш още повече на Запад, какво се случва - връщаш се на Изток, защото Земята е кръгла. Не обичам да разглеждам региони и места в национални граници, защото те са изкуствени, но обичам регионите - обичам Балканите, Черноморския регион. Това е изключително интересен регион, но когато сме на брега, не си мислим, че от другата страна са Турция, Русия, Украйна. Текстовете са обединени регионално и стилистично".

Кенаров подчерта още, че независимо, че текстовете не са чисти пътеписи, той е искал да се съдържа някакво движение вътре в тях - пространствено и психологическо, така, че да са "извън стаята".

Когато човек пише на английски език, той пише за много по-глобална публика, а писането на чужд език за своето място дава дистанция, която е много ценна, подчерта Кенаров.  Той определи случващите се промени в обществените рефлекси от времето на протестите през 2020 г. досега като "много тромави и като медиен шум за отвличане на вниманието, докато се преместим на друго събитие във Фейсбук".

"Когато се сблъсках с българското правосъдие, за мен истинският шок беше не ужасяващото полицейско насилие, а съдебната система. Това, че човек се чувства като в Кафкиански разказ - че го връщат от едно място - на друго, изпращат го от едно гише - на друго. Представете си, как се справя един човек от малко неизвестно българско село - смачкан..."

Кенаров уточни, че само две седмици след началото на войната в Украйна, той е пътувал дотам. Решил е обаче, че не е необходимо да включва написаните тогава репортажи в книгата, защото му е липсвала дистанцията във времето.

"Надявам се хората да открият нещо ново през този малко различен поглед".

Интервюто - звуковия файл: