То е част от откритата в пловдивския Археологически музей изложба „Власт и сила. Късната бронзова епоха по нашите земи“.
Експозицията съдържа общо 166 предмета от фондовете на Археологическия музей и музея на БАН, като посетителите могат да я видят до 18 ноември.
Основен акцент в изложбата са 13-те златни съда от Вълчитрънското съкровище – най-голямото по нашите земи с тегло почти 13 кг. В миналото то е символ на престижа и властта, която е имал неговия древен притежател, а днес – незаменим извор за майсторството, културата и живота на хората от късната бронзова епоха.
Директорът на музея Костадин Кисьов разказа историята за намирането му в Плевенско от съвсем обикновен човек, който случайно прекопавал лозето си. Тази история, макар и известна, винаги звучи интересно със своите различни нюански на ирония – и в исторически, и в духовен план.
Съкровището било открито съвсем случайно от човек от простолюдието преди близо 100 години в плевенското село Вълчитрън. Собственикът прекопавал лозето си, когато пред погледа му се открил най-големият съд от ансамбъла. Той бил покрит с патина и селянинът не разбрал, че е златен. И по напълно "практичен" начин му намерил място като копаня в кочината на прасето си Мирчо. Така една породиста свиня лочила ярма и вода от съд, от който пиел самият тракийски владетел. Докато проф. Иван Венедиков не минал през селото и забелязал ценната находка в кочината...
Кисьов подчерта, че изложеното в музея е оригиналът на съкровището.
Освен Вълчитрънското съкровище любителите на историята могат да видят находки от разкопките Изворово, Ада тепе, Семерджиево, Върбица и Горско Косово.
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
Ясно
Разкъсана облачност