Не всички пациенти могат да бъдат превозвани по въздух

Д-р Владимир Илиев е един от лекарите, преминали курса “Оказване на медицинска помощ по въздух”

Интервю на Яница Марова с д-р Владимир Илиев от университетската болница Св. Георги

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не всички пациенти са подходящи за транспортиране с хеликоптер, тъй като изкачването на надморската височина може да влоши състоянието им. Това коментира д-р Владимир Илиев от университетската болница Св. Георги, който премина първата част от обучението си за въздушна медицинска помощ.

Той уточни, че такава опасност съществува при хората с тежка гръдна травма. “С изкачване на надморската височина пневмотораксът може да увеличи размерите си, да притисне повече органите в гръдната кухина и по този начин да се стигне до фатален изход.

Затова ако се прибягва до транспортирането им от една в друга болница първо по хирургичен начин трябва да бъде решен проблемът с пневмоторакса. Подобен е и случаят при перикардна тампонада.

Лекарят, който е на място, ще определя дали пациентът е подходящ за транспортиране с хеликоптер, тъй като той е запознат подробно със състоянието му”, отбеляза д-р Илиев.

Той обясни, че в първата част от обучението е наблегнато по-скоро на теоретичната част при превозването на спешни случаи с хеликоптер и оказването на спешна помощ във въздуха при нужда. Пред медиците са били представени авиационната дейност и стреса от полет, шума от вибрациите, температурните амплитуди, мениджмънт на човешките ресурси на екипажа, аварийните процедури в полет, които могат да възникнат и спешните състояния.

Практическата част ще се проведе, когато пристигнат хеликоптерите у нас. Обучение ще се проведе и в чужбина. Въпреки това и сега медиците са симулирали ситуация в кабината на хеликоптер.

“Идеята беше да придобием представа за малкия размер на кабината и да видим как биха се извършвали интервенциите, които ще трябва да извършваме най-често, т.е. интубация на пациент, стабилизиране на критичното му състояние, осъществяване на венозни манипулации.

Поставяхме централен венозен катетър, извършвахме ехографии. Те бяха по-скоро полезни за медицинските сестри и парамедиците, които участваха, тъй като ние добре сме запознати с манипулациите по спешност, които трябва да извършваме

Това, което научих е, че доста ще бъдем затруднени в работата в хеликоптер спрямо това, което имаме в операционната зала, където имаме човешки ресурси, пространство. Това означава, че трябва да сме организирани при извършване на съответната дейност. Важен ще е и опитът.

Аз самият имам опит да работя в линейка, където пространството също е ограничено. Центърът в Италия, в който ще има обучение разполага с възможност за симулации на всички вредни условия и ситуации във въздушна среда”, коментира д-р Илиев.

Даде пример, че разстоянието Смолян – Пловдив, което с линейка се взима за около 3 часа, с хеликоптер ще се изминава за под половин час.

Екипът на въздушната помощ ще се състои от 2 пилоти, лекар и сестра. Българските медици първоначално ще работят с чуждестранни летци.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

За Радио Пловдив

Програми

Още

Споделете

Не всички пациенти могат да бъдат превозвани по въздух

Галерия

Енергетиката ни е болна и ако не я оздравим, ще страдаме

Няма кой да замени ценностите, които семейството изгражда

Шефът на транспортното предприятие подаде оставка

Конституционният съд вероятно ще отмени т.нар. "домова книга"

Все още липсва единна система за обхват на хората със зависимости