Преди дни финансовият министър Асен Василев обяви параметрите на бюджета - 3 % дефицит, вдигане на приходите с 3,5 млрд. лв. и намаляване на издръжката с 1,5 млрд. лв.
Доста от нещата бяха очаквани, това, което трябваше да се направи, за да се свие дефицитът от базовия бюджет на служебното правителство, е направено. Това коментира в предаването "Точно днес" икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Той изброи: свиване на капиталови разходи и на разходи за издръжка, които бяха записани на рекордни, дори неосъществими нива; залагането на приход от Плана за възстановяване и устойчивост (нещо, което служебният кабинет не беше направил, защото нямаше как да изпълни ангажиментите); по-голям дивидент от държавните дружества и др.
"Вече виждаме доста по-нисък дефицит, в рамките на 3 %. Основната цел на бюджета е да запази стабилността, да вдигне социалните плащания, вкл. пенсиите от 1 юли и да влезе в 3-те процента. Вероятно това ще се случи", коментира Петър Ганев.
Според икономиста в бюджета ще продължи да има буфери, вероятно в капиталовите разходи. "Интересно ще бъде за следващия бюджет, когато за първи път от 2 години ще имаме пълен нормален бюджетен дебат", уточни той.
"За различните групи хора очакванията от бюджета ще бъдат различни. Очевидно, пенсионерите ще получат обещаното увеличение. Някои групи от администрацията все още не са наваксали, много е възможно това да стане с бюджета от следващата година. Може би отговорът е - всеки ще получи повече, но гледайки бюджета за следващата година. От 1 юли - най-вероятно увеличение ще има само за пенсионерите и за част от администрацията, където има голямо забавяне", смята Петър Ганев.
Той уточни, че работата по следващата финансова рамка вече е започнала между министерствата, а наесен ще бъде публичната. "Бюджет 2024 също ще трябва да влезе в рамките на 3 % дефицит. Важен ще бъде и ръстът на икономиката, нивата на инфлацията, отстъпки от ДДС и др.", уточни икономистът.
Цялото интервю на Антония Попова с Петър Ганев от ИПИ е в прикачения файл.
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно
Ясно