Публикации в сайтове и в социалните мрежи твърдят, че първият български електрически автомобил е бил създаден през 60-те години на XX век.
Според написаното в социалната мрежа, първият български електромобил "Пионер" е създаден през 1967 г. Електрическият двигател с мощност 6,3 киловата осигурява скорост до 55 км/ч, а общото тегло на автомобила е 850 кг.
През 1970 г. пловдивският завод на ДСО "Балканкар" започва работа по наследника на "Пионер" - "ЕлМо 70". Неговият електромотор вече е с мощност 9 киловата, работи при 80 волта и тежи 65 кг. “Истинската новост обаче е батерията”, твърдят публикациите и обясняват, че тя е с по-добри характеристики от разработваните по това време американски и японски батерии. "Нашата е и значително по-лека от японската”, пише автор на пост в социалната мрежа
Много малко информация е съхранена до днес относно първия български електромобил. Във фирмата наследник на някогашното ДСО "Балканкар" – "Рекорд", няма данни за разработката. Пред Радио Пловдив директорът инж. Петър Петров заяви, че няма запазени документи за такава машина, а само слухове, които той не може да потвърди.
Ректорът на Техническия университет – филиал Пловдив - проф. Въльо Николов обясни, че и при тях не се пази такава информация:
"За съжаление нямаме такава информация. Разговарял съм с мои колеги, включително и такива, които се пенсионираха, и нямам информация за тази разработка. Вероятно е имало, но по това време - преди повече от 50 години, не е получила публичност. Имали сме лекотоварни платформи по гарите с електрозадвижване, произвеждали сме и електрокари. Това са предпоставки за вероятна реализация на електрически автомобил, но ние тук, в университета, нямаме такава информация“.
Макар и оскъдна информация по темата се оказа, че има Дончо Дончев, бивш военен инженер и сега председател на пловдивския автомобилен клуб "Ретро". По неговите думи през 70-те години на миналия век е започнала работата по първи български електрически автомобил, но проектът е бил изоставен. Причината - размерите на акумулатора.
"Наистина през 70-те са започнали работа по първия български електромобил, но (са спрели) точно, защото не са успели да произведат акумулатори, които да не са толкова тежки, и автомобилът да се движи постоянно на дълги разстояния с толкова тежки акумулатори. Наистина се е правил в някогашното ДСО "Балканкар", но после са го изоставили. Те го правиха на базата на "Москвич", бяха го нарекли "Пионер", мисля. Идеята е изоставена заради принципа "нещата зависят или от пари, или от много пари", а тук очевидно става дума за много пари... Напълно възможно е информацията за първия български електромобил да е изгубена, както много неща, които не се произвеждат серийно или не получават признание и търговски интерес. Колкото до характеристиките на българската батерия, която е била по-добра от японската, аз нямам информация".
Твърдението, че преди повече от половин век в Пловдив е произведен първият български електромобил, е ПОДВЕЖДАЩО. Във фирмата наследник на предприятието, за което се твърди, че е произвело автомобила, нямат запазени данни за такова производство. Според представител на бранша вероятно през 1967 г. се е стигнало до някакъв етап на разработка за подобен автомобил, която после е била изоставена.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..