Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Държавните финанси са най-горещият картоф и казус

Михаил Кръстев
Снимка: БГНЕС

Икономическият анализатор Михаил Кръстев коментира в програма "Точно днес" икономическите и политическите процеси и как липсата на бюджет ще се отрази на социалните плащания и ситуацията в страната.

Според него с предложението на служебния кабинет за удължаване на удължения бюджет за 2022-ра година не може да се каже, че се дава глътка въздух на финансите на страната след 10 юни, защото:

"Глътка въздух не би могъл да има човек един човек, който се дави по средата на окен. В тази позиция ни поставиха политиците през последните години, тъй като няма абсолютна никаква визия за развитието на публичните финанси, няма визия както от основните политически партии,  няма визия, донякъде разбиремо и от страна на служебната власт, тъй като тя не е натоварена по презумция със съставяне на дългорсрочна финансова политика", обясни Кръстев.

По думите му в крайна сметка предложения от МФ бюджет с толкова висок дефицит и с никаква кардинална промяна по отношение на разходната част в бюджета, която е проблематичната и която на практика означава, че искаме да харчим много повече, отколкото изкарваме, отколкото разполагаме няка как да бъде приет от политическите сили

"Така предложненият бюджет беше ясно  че няма как да бъде приет от политическите сили. Съответно политическата криза не предразполага за изготвяне на индивидуален бюджет от едно редовно правителство поне не до сроковете, които са необходими. В крайна сметка се оказваме в ситуация,  в която трябва да продължим една финансова рамка, изготвена през лятото 2022 при абсолютно различна икономическа и финансова обстановка, при съвсем различни параметри, които трябва да опрерира държавата  И това което се случва е това - глътка въздух преди оканчателното удавяне", посочи анализаторът.

Той смята, че на този етап няма риск да не могат да се извършват социалните плащания, пенсии и заплати в бюджетния сектор. Според него предложението за удължаване на бюджета ще бъде прието, а  дори и да се стигне до ситуацията това да не случи:

"Винаги може да има чрез преразпределяне на други пера в бюджета, да се осигурят необходимите средства за тези плащания. Тоест риск за плащанията  няма и на този етап, а няма и по принцип, тъй като това е наистина момента, в който червената линия не може да бъде  прекосена - нито от политиците, нито от изпълнителната власт.  Те не могат да спрат плащанията към тези социални групи и съответно към държавния сектор. Това обаче не означава, че няма проблем. Напротив проблъмът е огромен", смята Кръстев. 

Според него без реални мерки, без  финансова рамка, без капиталова програма, без инвестиции от страна на държавата в един момент може да се окажем затруднени.

Икономическият анализатор смята, че при преполовяване на годината и все още незапочнала процедура за изготвяне на нов бюджет, е безмислено да се прави финансова рамка за 2023 година, защото е изгубено времето и голяма част от финансовите параметри в 2023 са се случили. 

В края на юли няма какво да се бюджетира и планира за оставащите месеци. Той смята, че по-скоро трябва да се мисли сериозно за финансовата рамка за 2024 година.

Кръстев допълни, че при създалата се ситуация, дали ще бъде съставено правителство няма чак такова голямо значение, ако това правителство няма визия за вкарване на ред на държавните финанси, които безспроно вече се превъращат в най-горещия картоф и в най-важния казус за решваане в българската политика.

Цялото интервю може да чуете от прикачения звуков файл.



По публикацията работи: Елена Крушкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Диана Андреева-Попйорданова

България е с най-нисък процент от БВП за култура

Участието на български културни организации в европейския културен живот се нуждае от подкрепа. За необходимостта от целенасочена политика за изграждане на публики и компетентности от най-ранна възраст, устойчивостта на културните продукти и ангажиментите от страна на държавата, за да участват българските организации равнопоставено  в разпределението..

обновено на 19.09.24 в 14:24

Българският еврокомисар получава добър ресор

"Имайки предвид, че това беше област в ресора и на последните двама български комисари, това беше най-естественият избор. Обикновено винаги титулярът наследява своя ресор, макар и да има и изключения, а ако се сменя, се търси да се запази същият ресор. Сега се вижда приемственост и не трябва да се търсят знаци в ресора". Това заяви политологът и бивш..

публикувано на 19.09.24 в 12:30
Иван Начев

Вотът ще бъде надцакване между двете ДПС-та

Приближаваме към есента на 2024 година, която ще настъпи на 22 септември. Трупаме новини за изборите, на които едни от партиите ще се явят разделени, а други с опит за коалиции. Дали след разрива в ДПС има знаци за успешно представяне на вота, защо БСП и партиите към нея предприемат хода "лидерите крачка назад", коментар за ресора на новия ни..

публикувано на 18.09.24 в 11:31

Очаква се Иван Петков да води листата на БСП-ОЛ в Пловдив

24 партии и 9 коалиции ще се явят на поредните изборите през октомври. За кампанията в Пловдив на коалиция "БСП-Обединена левица" разговаряме с народния представител  Иван Петков . Петков съобщи, че той ще бъде водач на пловдивската листа, ако Националният съвет утвърди решението на местната организация. Очаква се това да стане на 20 септември, след..

публикувано на 18.09.24 в 09:40

Възстановената църква в Стряма има храмов празник

Църквата „Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“ в село Стряма отбеляза храмовия си празник с литургия и курбан за здраве. В проповедта си отец Красимир разказа преданието за София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов, загубили живота си по времето на император Адриан (117-138 г.).  "Нека следваме примера на тези мъченици, които в трудни..

публикувано на 17.09.24 в 13:23