Целият Хайнрих Хайне е едно голямо противоречие. И едно голямо страдание. И големи любови – не само към жени, а към Германия, към словото, към свободата. Това, плюс остър език, ироничен поглед към света и таланта да си създава врагове – ето най-едрите щрихи на един поетичен портрет, нарисуван и от двете страни на платното.
„Атлас нещастен аз, понесох / цял свят от скърби и несрети - / непоносимо тежко бреме, / което смазва ми сърцето“ – така започва едно стихотворение на Хайне. Но така можеха да започват и много от другите му стихотворения. Той наистина се опитва да носи света на раменете си, а се чуди защо е смазан от тежестта. Евреин в антисемитска Германия, Хайне иска да е обикновен германец, но вечно му напомнят, че не е. И все пак става културна икона в родината - славят като вторият немски поет след Гьоте. На 34 Хайне търси свободата във Франция, където всички помнят, че е германец.
Роден талантлив и свободомислещ, в Германия Хайне е в битки с цензурата и заплашен дори от арест, а във Франция опитва невъзможното – да сближи двете нации, като ги накара да се опознаят по-добре. Е, както сам разбира, да казваш истината и за едните, и за другите, не е най-добрият подход. Роден в хлабава връзка с еврейската религия, Хайне лесно се покръства в протестантството, но, вместо ползи, това му носи още нещастия - германците го ненавиждат, защото е евреин, а евреите го ненавиждат, защото не е евреин. Цял живот считан за атеист, Хайне отива по-нататък, като казва: „Във Франция няма нито един атеист, там вече изобщо не обсъждат религията“. В края на живота си обаче той твърди, че вярва в Бог и моли да бъде извинен, тъй като нападките, които е отправял, идват не от него, а от духа на епохата.
Хайне е роден в заника на романтизма, но, макар да отрича романтиците и да е основна фигура на новото движение Млада Германия, все пак признава, че е „последният романтик“. Особено противоречив е Хайне в политиката. Той е либерал, но обожава Наполеон. Увлича се по Сен Симон, но скоро го разлюбва като утопист. После се сближава с третия си братовчед, Карл Маркс, и започва да пише по-остро социална поезия, но не става марксист. Един изследовател казва: „Хайне е бунтовник, но не е революционер“. Той смята, че светът ще се промени чрез светли идеи, а не чрез тъмно насилие и намира идеята за водещата роля на пролетариата твърде глупава. А и не е съгласен да се дава власт на невежите, те ще унищожат европейската култура, който Хайне така обича. „Не искам общество, в което бакалинът завива продукти в страници от моите книги“ - казва.
Хайнрих Хайне е роден през 1797 година в Дюселдорф. Баща му е търговец на платове, но , майка му е основен двигател и има големи амбиции за Хайне. Когато армията на Наполеон завзема Дюселдорф, там започва да действа Наполеоновия кодекс, който дава равни права и на евреите. А мама Бети си представя първородния син в императорския двор и за целта го мести от еврейското училище в католически лицей. Но Наполеон е победен, в Германия се настанява реакцията и плановете се сменят - Хайне отива да учи банкерския занаят във Франкфурт, а после и при чичо Соломон в Хамбург. Но младият кандидат-банкер няма интерес към финансите, а средата в Хамбург му идва твърде меркантилна и пише до приятел: „В този град има много курви, но няма музи“.
Чичо му опитва да го изучи поне на търговия – дава му да управлява магазин, но фалитът е бърз, Хайне вече се интересува само от книги и братовчедка си Амалия. От 1815 той пише поезия, отпечатани са и първите му стихове, но те не предизвикват интерес. От Амалия не среща взаимност и се прехвърля на по-малката сестра – Тереза. Но чичо Соломон не е съгласен да свърже дъщеря си с некадърния за бизнес племенник, така че Хайне се връща в Дюселдорф. Но тук пак се намесва мама, тя вече го вижда като прочут адвокат и урежда чичо му да финансира университета. Всъщност, три университета, през които минава, докато завърши проклетите юридически науки – Бон, Гьотинген и Берлин.
Въпреки циничното недоволство относно музите в Хамбург, Хайне намира своята в лицето на братовчедка си Амалия. Той е отхвърлен, а това за всеки романтичен поет, е голяма трагедия. Стиховете за нещастната любов са в основата на успеха на „Книга на песните“, която се появява през 1827 и носи световната слава на Хайне. Лирическият му герой страда, изпада в меланхолия и роптае срещу света, че е лош и не го разбира. Популярността на тази поезия се дължи и на песните, които композитори като Шуберт, Шуман, Вагнер и други, пишат по текстове на Хайне. Т
ака или иначе, докато учи право, Хайне не учи право, а се занимава с литература, пиянства, сприятелява се за цял живот с опиума, ходи и по бардаците, откъдето в Гьотинген пипва сифилис. Хайне има бурен любовен живот, макар че няма свидетелства за повечето му връзки. В стиховете му те са Ема, Хортензия, Клариса, Диана, но това са измислени имена. Предполага се, че в Париж Хайне има връзка с Жорж Санд, за която интелигентните мъже са фетиш. През 1834 той залюбва своята Матилд, красива неграмотна продавачка в магазин за обувки, която никога не разбира с какво той се занимава и колко голяма е поетичната му слава – но въпреки това го обича и остава до него до края. А във времето, когато Хайне е прикован към своя „матрак на смъртта“, край него се завърта Елза Криниц, млада, интелигентна писателка, която Хайне нарича Муше. Тази връзка е чисто платонична, макар че двете с Матилд се ревнуват взаимно. Така или иначе обаче, до смъртта си Хайне има подкрепата на две жени – но няма подкрепата на самата Смърт.
Агонията на Хайне е отчайващо дълга – 8 години. Навън той излиза за последно през 1848, отива в Лувъра, разплаква се и припада пред статуята на Венера Милоска. До смъртта си през 1856, е прикован на легло от неистови болки, които дори морфинът не намалява. Версиите за Болестта му са много, най-вероятната – че с развитието на сифилиса, се стига до проблем с гръбначния мозък. Така че Хайне умира всеки ден, но се страхува само да не загуби ума си. Но Господ е милостив, той е в пълно съзнание и дори пише някои от най-прочутите си творби – поемата „Д-р Фауст“ и поетичната книга „Романсеро“, д цикъла „Еврейски песни“. В последните дни Матилде постоянно се моли Бог да му прости, а той се обръща към нея: „Не се съмнявай, любов мой. Ще ми прости – нали това е неговият бизнес“. След тези думи остава само камък с изписани две дати и едно име.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Бачковската света обител посрещна деца от последните групи на детските градини в селата Белащица и Марково. Поводът за посещението бе Деня на християнското семейство и на православната християнска младеж, който се чества днес. Малчуганите бяха посрещнати в манастирската църква „Успение Богородично“ от отец Евтимий. Той се обърна към децата с „добре..
Изтъкнатият български режисьор Веселка Кунчева гостува в четвъртата среща от формата "Успешните" в Club Fargo. Автор е на редица спектакли, сред които "Нос" по Гогол, "Аз, Сизиф", "Последният човек" по Оруел, "Дама Пика". През 2014 г. Веселка Кунчева основава "Пъпетс Лаб" заедно със сценографа Мариета Голомехова, с която разработва..
Самостоятелна изложба „Мистични светове“ на художника Тодор Маринов представя галерия „Ромфея“. Експозицията включва емблематичните за известния живописец наивистични композиции, създадени специално за предстоящия коледен сезон, както и изящни снежни и топли пейзажи, с които е известен авторът. Картините пренасят зрителите в свят на..
Национално турне „Концерти с кауза“ 2024: Звезди на българската поп и рок музика излизат на сцената в Комплекс „С.И.Л.А.“ Името на концерта е избрано специално, тъй като подкрепя две каузи с изключителна важност за България. Първата е свързана с информационната кампания в подкрепа на хора с репродуктивни проблеми под надслов „Да сверим..
Интерактивна изложба „Книгата – от камъка до пиксела II“ представя Фондация ПРОЛИБРИС на три знакови места в Пловдив в рамките на три поредни дни. Пловдивчани имат възможността да се запознаят с интересни факти, свързани с развитието на изкуството на книгата през различните исторически периоди. Ще бъдат показани уникални модели, образци и..