Той подчерта, че влизането в еврозоната и в Шенген са приоритети за България, въпреки че са разсрочени във времето. „Затова трябва да се придържаме към макроикономическите показатели, за да спазим датата на приемане в еврозоната. Знаем, че такъв показател е именно 3 % дефицит“.
Затова, според Румен Гълъбинов, ключовото разбиране за държавния бюджет се нарича консолидация, както за приходната така и за разходната му част. „Това означава, че има какво да се досъбира за приходите от данъци, от акцизи, а и икономиката“.
Гълъбинов утомчни, че все още немалка част от нашата икономика работи в сивия сектор, т.е. има резерви, които могат да бъдат събрани. Акцизната политика трябва да бъде синхронизирана с другите държави от еврозоната, а това означава увеличение на акцизните ставки и това също е резерв за приходната част на бюджеа.
Икономистът е категоричен, че може да се направи и цялостен преглед на осигурителните ни системи за пенсии и за здраве. „След подобен анализ може да се прецени дали и как да се увеличат тези осигурителни вноски във времето“.
Румен Гълъбинов смята, че не е нужно бюджетът да се пълни с увеличаване на данъците. Според него дори може да се помисли за намалението им. „Могат да бъдат намалени някои косвеви данъци като ДДС на някои от цените в магазините и на лекарствата по аптеките или пък да се намали цялостана ставка по ДДС“.
Румен Гълъбинов добави, че когато става дума за консолидация на бюджета и укрепване на приходната му част, винаги на дневен ред е стояла и оптимизацията на държавните разходи. „Намаляването на разходите в администрацията е възможно чрез заместване на услугите, които тя извършва с услуги, чиято стойност е по- ниска – т.е. електронизация.“
Икономистът посочи, че парични резерви могат да се потърсят и в други програми, свързани с ковид, защото вече трета година пандемията отшумява и е добре подобни програми, които са изиграли своята положитена роля, вече да бъдат преразгледани.
„Когато разумно премерим и направим приходната и разходна част за проектобюджета, и то не само в рамките на тази година, но и с поглед и мисъл към следващата, то ще можем плавно и постепенно да го модифицираме, за да стане пригоден на целите и националните ни приоритети, каквото е и членството ни в еврозоната", каза в заключение Румен Гълъбинов.
Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров. Той припомни, че подобна..
Изслушването на ДАНС и службата за разузнаване породи повече въпроси отколкото отговори и още повече съмнения. Това коментира за Радио Пловдив местният депутат от „Възраждане“ Ангел Георгиев за изслушването на шефа на ДАНС за забраната на собственика на „Ботев“-Пд Антон Зингаревич за влизане в България. Той обаче направи уговорката, че не..
В първия работен ден на новото правителство стана ясно, че кадровите промени ще започнат от вторник. До тогава Съветът за съвместно управление ще обсъди предложенията на партиите за новите назначения, като последната дума ще има премиерът Росен Желязков. Как ще се разпределят кадрите на отделните партии, ще има ли взаимен контрол по..
Какво може да очакваме от избраното редовно правителство? Новата коалиция и заявеното управление ще внесе ли стабилност и ще отговори ли на очакванията на хората? Според политолога Петър Чолаков дали кабинетът отговаря на очакванията, ще покажат първите социологически сондажи. "Моята прогноза е, че това правителство ще стартира с много ниско..
Историческият компромис за съставяне на правителство е много тежък в такава ситуация, но над 80% от българите искат да има кабинет, за да може държавата да тръгне в дадена посока, зщото страната ни е в тежка финансова, икономическа, юридическа криза. Това заяви народният представител Станислав Балабанов ден след като кабинетът..