"Всеки един закон произтича от дълбоко моралните човешки ценности, от чувството за справедливост, чувството, което кара човек да казва кое е добро и кое - зло и как трябва да се постъпи. В морала, за разлика от правото, няма наказания. Няма единен орган, който да разпорежда на хората да се държат по един и същи начин. Всеки прави сам своя избор, но всички онези морални норми са залегнали в нормативните актове, които трябва да ползва всяко едно общество". Това заяви прокурорът и преподавател по европейско право в ПУ "Паисий Хилендарски" Владимир Вълев.
По думите му, развитието на обществото и ерудирането на личността не са равнопоставени с наличието на гражданска съвест. Всеки сам избира своята позиция и пред всеки човек стои отговорността при предприемането на определени действия да бъде в съгласие със себе си и със своите принципи.
Габриела Стойчева - студентка в трети курс в специалност "право" подчерта, че понятията "конституционализъм" и "демокрация" отразяват изначалния човешки стремеж към справедливост, като при изследването на Конституциите на развитите демокрации, прави впечатление всеобщият стремеж към свобода и равноправие в социума.
"С формирането на демократичното мислене и свободния дух в нашето общество бе приета настоящата Конституция на Република България, чиито предимства са безспорни, от гледна точка на множеството перипетии, през които обществото е преминало през последните 30 години.
Конституционализмът предполага наличието на баланс между държавната власт и правата на гражданите. Този баланс се постига чрез законовия ред. Демокрацията гарантира основните права, свободи и законовите интереси на гражданите, създава възможност обществото да живее съгласно закони, в създаването на които то е взело участие. Демокрацията е мостът между правовия ред и свободата на личността.. Българската Конституция е еталон за всички онези държави, които се стремят да бъдат пълноправни членки на ЕС".
Георги Ставрев - студент в трети курс в специалност "право": "Конституционализмът е основната рамка, към която трябва да се придържа една правова държава. Конституцията, като основен закон, трябва да определя всички базови принципи, от които да се води едно сравнително модерно общество в една правова държава.
Тази конституционна традиция в България е поставена именно от Търновската Конституция, приета на 16 април 1879 г. Трябва да се отчете фактът, че тя е създадена в изключително динамична международна обстановка от видни български интелектуалци - борци за свобода, както и от юристи и видни българи, получили своето образование в престижни университети в Европа, внесли европейската традиция в правото. Това е сравнително добре съставен тест, състоящ се от 22 глави, в който са вместени 169 норми.
Именно Търновската Конституция поставя началото на основни принципи на правовото общество, като сигурността на българските поданици, правото им на самоопределяне и т.н. Търновската Конституция преди всичко е повод за гордост за нас като народ и европейци, защото в нея присъстват много интересни разпоредби като: всеки един роб, независимо от неговото вероизповедание, раса или пол, става свободен човек, в момента, в който е стъпил на българска територия. Трябва да отчетем факта, че това е временна колониална империя, но Търновската Конституция отрича всякаква форма на робство и казва още, че всяка частна собственост е неприкосновена... забележителна за времето си разпоредба, отчитайки факта, че 500 години нашият народ е бил подложен на какви ли не унижения и произволи от страна на нашите поробители.
Търновската Конституция поставя основите на модерната европейска България, която се стреми да бъде в крак с развития западен свят.
Много европейски бизнеси могат да престанат въобще да търгуват на американския пазар, прогнозира Адриан Николов от ИПИ по повод наложите от Доналд Тръмп мита. Една от възможнастите е да се изнесат производствата в САЩ. А иначе всяка една наша стока, която се продава в САЩ ще е с 20% по- скъпа. Моментният шок на борсите едва ли има..
Във втория епизод от поредицата "Елементи в криза" се фокусираме върху проблема с мръсния въздух в Пловдив. Експерти като доц. д-р Ангел Джамбов и представители на местната власт разкриват противоречията между наука, политика и очакванията на гражданите. Трафикът, старите печки, липсата на зелени площи и паленето на отпадъци са сред най-големите..
С двудневен конгрес “Наука и практика“ Факултетът по дентална медицина на МУ-Пловдив ще отбележи 55 години от създаването си. Форумът включва лекционна част и теоретико-практически курсове по всички дисциплини във факултета и ще бъде съпроводен с дентално изложение и демонстрации. Според декана на факултета проф. Ангелина Влахова научният конгрес е..
„Ден на Освободението на Америка и началото на нов златен век “ – с тези думи президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви търговска война на света и наложи мита за вноса. За Европа те са 20%, за Китай – 34%, за Индия – 26%, за Виетнам 46%, за Великобритания – 10%, за Япония 24% и т.н. Стабилността на управлението и търговските..
Историята на Пловдив започва от Плоската могила на Брезовско шосе, тъй като това е най-старото обитавано място на града. Това обясни археологът Десислава Давидова, която проучва обекта. Археологическите проучвания по Брезовско шосе ще бъдат възобновени след Великденските празници и ще продължат до края на годината, добави Давидова . На..