Скъпо е, хората нямат пари!

Въпреки че и тази седмица продължава Великденският пост, пловдивчани вече обмислят какво ще сложат на празничната трапеза. На нея по традиция присъства агнешкото месо. Изборът на хората обаче се окзва преодпределен от високата инфлация и трайно увеличаващите се цени.

Репортерска проверка на Радио Пловдив показа, че и тази година агнешкото месо е скъпо – в няколко големи търговски вериги в Пловдив цената се движи между 20 и 25 лева за килограм, на места дори 30. 

Има разлика и според това дали месото е охладено или замразено. Заради по – ниската цена от 8 – 9 лева, някои от клиентите предпочитат да купят разфасовки от замразен агнешки комплект или дроб сърма. Повечето клиенти обаче определят цените като непосилни.

Как коментират пловдивчани цените на агнешкото и с какво ги обясняват – маркетинговото блиц проучване направи Антоанета Петричанска – репортажът е в звуковия файл.

Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, пред Радио Пловдив:

Традиционно у нас за Великден и Гергьовден се консумират между 400 и 500 000 агнета.

Живо тегло излиза от фермите в страната между 9 и 12 лева за килограм. А в магазинната мрежа цената би трябвало да варира между 20 - 25 - 26 лева. 

Миналата година останаха нереализирани над 20 000 агнета. Тези стопани претърпяха големи загуби и тази година част от тях са съкратили производството, припомни животновъдът. 

Македонско агнешко, изпрано като българско

Вносното месо от Македония миналата година беше около 200 тона, израно като българско.

Тази година също имаме примери как македонското агнешко месо се превръща в българско. Странно е как то влиза в кланица.

Само днес е засечено 32 тона нерегламентирано месо, посочи Караколев. 

Така се лъже българският потребител, а това рефлектира върху българския производител.

Производството на животни е комулативно от много фактори - горива, електрическа енергия, фуражи - всичко това се е увеличило в пъти.

Според съпредседателятна Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев обаче най – важна е регулацията от Брюксел:

"Тези спогодби, които Европейският съюз прави, както с украинското зърно, както с украинския мед, както с македонското агнешко, те по никакъв начин не засягат старите държави членки. Те удрят по периферията – България, Румъния, Чехия, Словакия, Полша."

Преди две години, когато гръмна Ковид пандемията и се затвориха границите, се видя, че България не произвежда нищо, подчерта Караколев. 

Интервюто на Иванка Петкова със Симеон Караколев е в звуковия файл.