Великите европейци - Роберт Кох

Роберт Кох е лекар и изследовател, който бръкна в невидимото и ни предпази от някои скрити там опасни хищници. Те ни разболяват от гадни болести и не спират пред нищо, за да оцелеят, освен пред човешкото знание. Само то ни помага да ги надхитрим и унищожим, преди те да унищожат нас. 

Но откритията заваляват през 19 век, когато във Франция работи Луи Пастьор, а в Германия – Роберт Кох. Те са съперници по ред причини, свързани не само с философията на изследванията им, но и но също лични, а дори и национални. В края на краищата обаче, двамата се и допълват – Роберт Кох умее да открива причините за болестите, но изобщо го няма в намирането на лекарства или ваксини за тях, а при Пастьор е обратно. 

Най-големите постижения на Роберт Кох в микробиологията и бактериологията, са три. Той открива причинителя на стария бич – туберкулозата. Докладът му се появява през 1882, след 17 години работа и светът веднага изпитва истинско облекчение, макар че до адекватното лечение минава още време. Междувременно сам Кох предлага препарата „туберкулин“, но той се оказва катастрофа и причинява повече смърт сред пациентите, отколкото самата болест. Все пак, през 1905, за откритието на бактерията, причинител на туберкулозата, Кох получава Нобел за медицина. Далеч преди туберкулозната бактерия обаче, той вече е открил и причинителя на антракс, болест, която само за четири години в Германия убива 528 души и 56 000 домашни животни. Статията му за това откритие излиза през 1876, той се прочува и това му осигурява длъжност на държавен съветник в Имперската здравна служба. 

След туберкулозата пък Кох изследва холерата. През 1883 в Египет има голяма епидемия и той е изпратен от правителството, но пътуването е повече разходка. Полутвърдата емулсия на Кох за създаване на чиста бактериална среда, се разтапя от жегите. А и епидемията скоро затихва, така че той отива в Калкута, известен като ендемичен център на холера. На бърза ръка открива микроорганизми, различни от всички други и ги описва като „малко извити, приличат на запетая“. Опитите показват, че бактериите убиват кръвните клетки и той пред полага, че използват някаква отрова, хипотеза, потвърдена към 75 години по-късно с откриването на холерния токсин. Както установява Роберт Кох, бактерии на холерата има и в болните, и в реката, където се перат техните дрехи и откъдето се черпи вода за пиене. Той разбира, че чрез пречистване на водата, епидемиите могат да се избегнат, което се доказва по-късно, когато холерата идва в самата Германия, в Хамбург.

Роберт Кох е роден през 1843 година в Клаустал, Кралство Хановер. Малкият е много умен и любопитен. Още на пет той изненадва родителите си, че знае да чете и пише, научил се е покрай по-големите си братя и от вестниците. На 19 в Гьотинген учи естествени науки, но след три семестъра се прехвърля медицина и през 1866 завършва университета с най-висока оценка. После работи в няколко болници, а, за лека изненада на родителите си, жени се за Еми Фрац, с която живеят заедно 26 години, преди да се разведат. Към края на брака той е фрустриран от провала на лекарството „Туберкулин“ и сриването на големият му обществен авторитет. Еми пък вероятно е фрустрирана от връзката му със 17-годишната Хедвиг Фрайберг, за която Кох се жени след развода. 

Освен, че открива причинителите на три катастрофални за човечеството болести, Роберт Кох е пионер в технологиите за изследване. Поради тяхната невидимост, преди неговото време, те не са широко приети като причинители на болести, макар че хипотези за това съществуват отдавна. Най-ранните предположения за някакви малки организми, които живеят в земята, водата, въздуха и огъня се срещат още през 6 в. пр.н.е. в джайнисткото учение. Римски, персийски, ренесансови лекари - кой ли не предупреждават за микроорганизмите. Пръв, 30 години преди Льовенхук,  ги вижда под микроскоп йезуитският монах Атанасиус Кирхер. И той пише: „Кой би повярвал, че оцетът и млякото изобилстват от безброй много червеи.“ Но до времето на големите открития на Кох не всички учени вярват, че тези червеи причиняват и болестите. А Кох успява да го докаже, включително като използва най-новите технически постижения и сам изобретява някои неща. Кох намира начин да фиксира и да боядиса бактеиите, което прави наблюдението и по-лесно, и по-прецизно. 

Работи с производителите на микроскопи за подобряване на осветлението и разделителната им способност. Пръв използва имерсионна леща, кондензатор, микрофотография. Съществен е приносът му за създаване на чисти култури от бактерии, а неговият метод за поддържане на тези среди върху стъклена повърхност е само леко доразвит от ученика му Петри до познатата Петриева чинийка. Статията, в която Кох описва този аспект от работата си се превръща в истинска „Библия на бактериологията“, а библейски змучат и трите постулата на Кох, които са база за откриване на причинно-следствените връзки на инфекциозното заболяване. Те се превръщат в златен стандарт, който гласи: „Даден микроорганизъм трябва да присъства във всеки случай на заболяване, но не и при здрави индивиди. Организмът трябва да бъде изолиран от болен индивид и отгледан в чиста култура. Чистата култура трябва да предизвиква същото заболяване, когато се инокулира в здрави, податливи индивиди“. 

Кох провежда още много изследвания – на тиф, малария, на сънната болест в Африка и други, някои по-успешни, други – не толкова. Роберт Кох умира в Баден-Баден през 1910 от инфаркт, но според мен е цяло чудо, че, макар няколко пъти да прихваща различни зарази, все пак не го убиват любимите му научни сътрудници, микроорганизмите.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: