„Намираме се в разгорещено политическо време – в национален и общочовешки план. В това време не е много добре за всеки който и да е, да е в политиката. Много ножове са извадени, а знаете, че народната мъдрост звучи „...преклонена главица сабя не я сече“ и не се знае тези извадени саби чия глава ще посекат и колко рани ще отворят. Нищо чудно хората вече да мислят, че не от противник, а от свой лют предател ще пострадат“. Това заяви психолингвистът Стела Богомилова.
По думите й, Байганювщината вместо да изчезне, се е мултиплицирала и все повече се актуализира. Колкото и да пишат учениците на изпити, че това са критикувани черти, все повече хората започват да вярват, че „политиката я вятър вей“, „ти ще целунеш едната ръка, аз ще целуна другата...“ Това е пасивно-агресивна, словесно активна политика на неверието.
„Аз говоря за преклонената главица, но все повече хора тълкуват това като безмислена жертва във времена без идеали. Все пак разумните, трезвите трябва да оцеляват и те се отделят все повече от хаоса на политиката и от стихийно взетите противоречиви решения“.
Хората се чувстват объркани и не знаят на кого и в какво да вярват. Те имат нужда от думи, които са израз на някаква вяра, но думите могат да бъдат и жесток нож. Хората се страхуват.
Телевизията обсебва сетивата.
„Слухът чува едно, възприятието – друго. Преди години мислех хората, които не включваха телевизия, за екстравагантни, за позьори. Сега самата аз съм се отказала от нещо, което на фона на масовата медийна пандемия – от психо- и социо-лингвистично гледище, хората се намират в медийна пандемия и много от участниците изглеждат здрави, но всъщност страдат от тревожни разстройства. Но и обратното – някои по-екстравагантни видимо хора могат да изразят мъдри мисли. Тревожните разстройства показват и това, че се покосяват животи, стига се до биполярност, до компулсивни разстройства, които стават повсеместно на всяка крачка. Тази експресия е динамика. А всяка динамика рискува противоречието да се породи.“
Богомилова подчерта още, че в този истеричен хаос всички бъркат и вървят надолу към пропаст. „Писателите не са писатели, не защото са глупави, а защото светът отвън, който трябва да бъде описан, оглупява и те се превръщат „в драскачи“, според обществените възприятия... Нито лекарите са лекари, а „неграмотни касапи“, все по-малко се вярва на институциите, като масова оценка, учениците трудно възприемат и още по-трудно възпроизвеждат...
И на този фон говорим за избори...За изборите е нужна интелигентна нация. А хората чакат изборите по начин, по който се чака полунощ на Нова година. Малцина обаче виждат избирането като низ от последствия със знак плюс или минус отпред. Както има инфодения, така има и политика, която е пандемична зараза. Информационните източници водят до дигитален хероин, цапат сетивата и засягат най-невинните, младите“.
Това обаче не е последствие от затъпяването на нацията, а поради психологизирането, което днес е свръх нормата.
Цялата предизборна кампания сега се провежда в социалните мрежи от обучени ай ти специалисти. Хората, които подготвят кампанията, нямат нищо общо с политическите възгледи на самата партия, а са професионалисти, които имат точни задачи да събират симпатизанти от профилите и да ги манипулират.
Интересният въпрос е какво се залага срещу избора.
„Къде отидоха дискусиите, сърцатите оратори? В България гледат реалити шоу, сякаш всеки е участник, а не зрител. И покрай това готвим избори... Не е нужна мотивация, хората са подготвени за това – чрез Ковид, чрез фалирали банки, чрез инфлация“.
По думите на Богомилова, отчаяно назначените служебни правителства в българската история са се оказвали и най-работещи. „Служебното правителство няма време да граби, колкото и да е предполагаемо меркантилно, то ще работи по-чисто от заседналите трайно във властта правителства. А когато има най-големи кризи, тогава се усеща най-неистово необходимостта и вярата от раждането на нова цивилизация“.
Цялото интервю – звуковия файл:
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..
"Коледа за мен е съчетание между духовното и земното. Съчетание между самото Рождество, което е един от основните камъни в християнството и земното, защото е имения ми ден. Преди всичко обаче Коледа за мен е миризма на горящ пън, студ навън и щастието, че сме всички заедно". Така описа своите усещания на 25 декември именика Христо Коликов,..
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..