Хипократ е сочен за баща на съвременната медицина по няколко причини. Тойя откъсва от философията и я превръща в самостоятелна дисциплина.
Емблематична за Хипократ е клетвата, която и днес лекарите дават при завършване. Тя се нарича Хипократова, но да не се подвеждаме по думата. Първо, през IV в. пр.н.е. няма медицински училища и студенти по медицина в днешния смисъл. Второ, днес вариантите на клетвата са много различни от текста, който се приема за оригинален. И трето, повечето специалисти, работили с тъй наречения Хипократов кодекс, книгите, които се приписват на античния лечител, са на мнение, че клетвата изобщо не е на Хипократ.
А ето и малко повече подробности за текста, който приемаме все пак за оригинален. Тя започва с позоваване на боговете: „В името на Аполон, лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които взимам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.“ Следва пасаж, в който лекарят се заклева, че безплатно ще обучава децата на учителя, който е обучил самия него. После е заявката да се препоръчва на болния подходящ режим и лекарят се кълне, че няма да препоръчва никому отрова, на жените няма да даде „песар за унищожение на плода“, и няма да влиза в сексуални отношения с пациентите.
Накрая се гарантира поверителност за болестта или за различни обстоятелства, свързани с дома и бита на болния. Знаем доста за хипократовите възгледи по отношение появата, развитието и лечението на болестите, поведението на лекаря и т.н. Или поне приемаме обобщено това знание под името на Хипократ. А информацията идва от споменатия вече Хипократов кодекс. Това са медицински книги, събрани заедно, част от великата Александрийска библиотека, но след нейното унищожение до нас са стигнали само 60. Приема се, че максимум 7-8 от тях са от Хипократ, другите са на ученици и последователи.
Хипократовата медицина се базира на няколко принципа, на първо място – да не се причинява вреда на пациента. Да не се използват за лечението силни вещества или драстични процедури, да се разчита предимно на диети, леки упражнения и леки лекарства. Разчита се главно на „естествени“ фактори, които да повлияят положително на болестта. Задължително за лекаря е да следи и записва всичко за хода на болестта. Хипократ познава феномени като цикличността на заболяванията и стадиите на тяхното развитие. Това е в основата на добрата прогностика, която, казва, че дори да не е особено благоприятната, ако е точна, засилва доверието на пациента. Състоянието на хората, смята Хипократ, е свързано с „четирите темперамента“. Те се определят от съотношението в тялото на четири течности – жлъч, лимфа, кръв и черна жлъч. Когато съотношенията между течностите се променят, се поражда болест. И основна задача на лечителя е да направи така, че тялото да се върне към естественото за него съотношение. Да, както казват, ако решиш да се разходиш из миналото, внимавай да не се разболяваш, защото там дори най-прочутите лечители са по-опасни за здравето от самите болести.
За човека Хипократ се знае твърде малко, но е сигурно, че е историческа личност. В два диалога съвременникът му Платон първо го нарича „най-великият лечител на своето време“, а после казва, че Хипократ има собствена медицинска доктрина. Хипократ не е първият лечител в света. В митологичните времена прочути лечители са богове като Озирис и Изида, Тот, Аполон. Един от най-прочутите учители по медицина на границата между митологичния и реалния свят, е кентавърът Хирон, при когото учи човекът Асклепий. Толкова способен е той, че в Антична Гърция го митологизират като бог на медицината и строят за него храмове, наречени Асклепиади. Свещениците в тях са лечители, а самите храмове са първични форми на болници. Хипократ пък е така известен, че произходът му започва да се извежда от самия Асклепий.
Истината е, че поне две поколения назад предците му са прочути лечители в мистната Асклепиада. Хипократ е роден на остров Кос, където е развита едната от двете прочути гръцки медицински школи. Другата е на Книдос, разликите между тях са доста, включително по отношение на това доколко активно лекарят има право да се меси в болестта на пациента. В този смисъл, днешната медицина е доста по-близка до тази на Книдос, но това не намалява ролята и значението на Хипократ. Той е роден около 460 г. пр.н.е., а към 40 години по-късно вече е известен лечител. Обикаля из цяла Гърция и дори при варварите. Разказва се, че през 420 г. пр.н.е. среща „северни варвари“, вероятно – траки и от тях научава, че има чума. Хипократ правилно изчислява кога болестта ще стигне до Гърция и предупреждава хората. Учи ги също да палят огромни огньове, за да прогонят черната напаст, а когато тя все пак идва, самоотвержено лекува болни по цялата страна.
За заслугите си получава от града Атина златна корона. Едно от нещата, които пречат на Хипократ да напредне значително, е забраната да се правят аутопсии и оттам – работата на сляпо, при пълно непознаване на анатомията на човешкото тяло. Можем да си представим колко трудно е отвън да „видиш“ същността, състоянието на вътрешните органи и взаимодействията между тях, така че когато говорим за лечение в древността, процесът е доста относителен - да излекуваш някого се дължи по-скоро на чудо, отколкото на реална медицинска помощ.
Нещо като чудо се случва обаче и със самия Хипократ. Той доживява до дълбоки старини, умира някъде около 370 г. пр.н.е. - на 90, а някои говорят дори за 104 или 109. Но, както се разказва, години след смъртта му, на гроба на се заселва голямо пчелно семейство и медът от него е не просто особено благоуханен, а и има несравнимо силни лечебни свойства срещу всякакви опасни болести.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
В ЕС един от всеки 5 смъртни случая (сред 15-19 годишните) е причинен от умишлено самонараняване – и това е втората (след транспортните произшествия) най-разпространена причина за смърт сред тинейджърите. В България средно по едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от опитите завършват с трагичен край. Темата силно провокира нашата..
Първият фестивал на Античните театри „EX MACHINA“ започва в Пловдив. Осем представления на младежки и професионални артисти от България, Гърция и Италия са включени в тридневната програма на форума. Инициатор за събитието е Античен театър „Огнян Радев“. Акценти в програмата са моноспектакълът на Леонид Йовчев „Метаморфози“ по Овидий,..
Дружеството на пловдивските художници открива традиционната си пролетна изложба "Цветове" тази вечер от 18 часа в зала "2019". Участие в нея взимат художници с над 100 творби от всички области на изобразителното изкуство – живопис, графика, скулптура, рисунка, дигитален печат, N форми. Изложбата представя мащабна картина на изкуството в..
Известният пловдивски художник Атанас Маринчешки представя изложбата си "60..." в галерия "Сигна" в Пловдив. Тя включва 23 маслени платна, а с нея Атанас Маринчешки отбелязва своята 60-та годишнина и 10 години галерия "Сигна". Художникът е известен със своята маслена живопис, а от 1984 година до днес има повече от 30 самостоятелни изложби в..
На 2 април отбелязваме Международния ден на детската книга . Тази година се навършват и 220 години от рождението на любимия разказвач на приказки Ханс Кристиан Андерсен. С неговите приказки израстват поколения деца по целия свят. През 1967 г. по решение на Международния съвет за детската книга (с официален статут на член на УНИЦЕФ и ЮНЕСКО)..