Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Чарлз Дикенс, втора част

Чарлз Дикенс работи в склада за вакса около година, после се връща в училище и не е най-добрият ученик, но запомня ужасната атмосфера и описва всичко в „Дейвид Копърфийлд“, най-автобиографичния си роман. 
На 15 Дикенс се маха от училището завинаги и става чиновник в адвокатска кантора, учи стенография и се преквалифицира на журналист по съдебни дела. През 1830 е поканен в нов вестник, а тогава се запознава и с първата си голяма любов – Мария Биднел, която го отрязва и му разбива сърцето. Но историята има продължение. След 24 години, когато овдовява, Мария иска среща с Дикенс, вече прочут писател. Той е жестоко разочарован - вместо красивата умница от младостта, вижда отпусната, затъпяла дебелана. В двата нейни различни образа тя е прототип за две негови героини - Дора от „Дейвид Копърфийлд“ и Флора от „Малката Дорит“. 
С идеята, че всъщност иска да постигне слава, Дикенс се насочва към театъра, но по една случайност не успява. За късмет, защото скоро излиза първият му разказ, а той започва работа в друг вестник, където името му нашумява заради острото перо и свежия хумор. От журналистически текстове е сглобена и първата му книга – „Скиците на Боз“, която излиза през 1836. Боз е странно име дори за псевдоним, както, впрочем, и самото име Дикенс е странно за епохата. То по принцип е производно на Ричард, преди два века е използвано от Шекспир, който, вместо класическата ругатня „Какво, по дяволите…..“, казва „Какво по Дикенс…..“ Оттам в Англия вече Дикенс е синоним на Дявола. 
През 1835 шеф на вестника става Джордж Хогарт, Дикенс е често у тях и среща дъщерите му, три млади госпожици, с всяка от които се оказва силно свързан. Той се влюбва и се жени за средната, 19-годишната Катерина. Те живеят щастливо доста години, пътуват из Европа и САЩ, посрещат гости, имат 8 живи деца. Скоро при тях идва заживява малката сестра на Катерина – 15-годишната Мери, в която Дикенс се влюбва. Любовта им е взаимна, но вероятно платоническа, независимо от спекулациите за инцест. Но Мери умира скоро от сърдечен удар. Издъхва в ръцете на Дикенс, който е съкрушен. Той настоява когато умре да бъде погребан при нея и за цял месец спира да пише, нищо, че публиката нетърпеливо чака поредните епизоди от първите му два романа - „Записките на клуба Пикуик“ и „Оливър Туист“. 
В доста от следващите му романи обаче Мери е персонаж под различни имена, но винаги в образа на ангелски красива и невинна млада жена – Малката Нел, Флорънс Домби, Агнес Уикфийлд. По-късно пък в дома идва да помага Джорджина, голямата сестра. По-късно, в конфликта между Дикенс и сестра ú обаче Джорджина взима неговата страна и остава да върти децата и къщата до смъртта му. Но това е доста по-късно, сега, 20 години по-рано, когато излизат първите му романи, Дикенс се събужда щастливо женен и с голяма слава. Също и с немалко пари, защото тиражите на вестниците, където публикува историите си, скачат с десетки хиляди. Все пак, истинското богатство, което Дикенс иска, за да осигури семейството си, идва доста време и доста романи по-късно.

През 1842 Дикенс е на първо турне в САЩ и Канада, което се превръща в триумф. Прави две грешки обаче. Първо, настоява да получава авторски права за историите си, но всички са възмутени, те пиратстват масово книгите му, но смятат, че това е реклама за автора. Втората грешка е, че в книгата, която пише за престоя си в Щатите, той не спестява някои от най-гадните си впечатления. За Вашингтон например казва, че е град на тютюневи храчки и човек там се чувства отвратително. Не му харесва и абсолютната мизерия на американския Запад, който още е в процес на колонизация. 

След връщането в Англия, Дикенс подхваща своя коледен цикъл, с който, смята се, стимулира онази коледна лудост, която виждаме всяка година. През 40-те и 50-те години на века, Дикенс е в най-голямата си слава и се носи доста ексцентрично. Зад цялото му позьорство и екстравагантност обаче се крие напрежението заради недостатъчното средства. Той издава романите в подлистници, после в отделни томове, после изкарва месеци по платени литературни четения, тоест, пребива се до смърт, а нещо все не стига. Но идва все пак момент, когато хонорарите му нарастват и нито многото деца, нито охолния живот  могат да ги стопят. Дикенс получава например покана за четения в Австралия срещу 10 000 долара, адски много пари в средата на 19 век. 

По различни съображения отказва, но после отива в Щатите и там печели 29 хиляди долара. Той отдавна е купил имението край Рочестър, Кент, в което е влюбен от момче, а постепенно се реализира и идеята му да натрупа „капитал“, за да се чувства спокоен. Дикенс е голяма обществена фигура и коментира различни въпроси, но прави нещо изключително умно – не се произнася за политика. Дали го прави инстинктивно или знае, че политическите му позиции, независимо какви са, ще отблъснат немалко читатели, не е ясно. Така или иначе обаче, смята се, че като ориентация Дикенс е либерал. Но, както уточняват някои либерални изследователи - ако живееше днес, щеше да бъде считан за архиконсерватор. Така или иначе, дори в книгата, която може да се приеме за най-откровено политическа – „Приказка за два града“, посветена на Френската революция и нейното отражение в Париж и Лондон, Дикенс е противоречив – той уж признава, че, веднъж избухнала, революцията има нужда от революционно насилие, но в същото време оценява онова, което става във Франция, като изключително безумие. 

Още много противоречия, но и още много словесна красота и писателски гений могат да се открият в романите на Чарлс Дикенс. Но през 1865 той, докато се връща с тайната си любима, Елън Търнън, от Франция, преживява влакова катастрофа и от шока здравето и животът му тръгват надолу. Не че спира да пише, Дикенс се труди буквално до изтощение – занимава се с благотворителна дейност, увлечен е по месмеризма, ходи на четения из Англия и втори път в Щатите, издава няколко романа и пише последния – „Тайната на Едуин Друуд“, който остава недовършен. 

През юни 1870, 58-годишният Дикенс е при Елън в къщата, наета за нея и там получава втори инсулт. За да не се разкрие тайната им връзка, Елън го откарва полужив в дома му и с Джорджина се сговарят за версията, че е умрял в къщи, обграден от децата си. Всъщност писателят Чарлс Дикенс умира на пода в Гадсхил плейс, а последните му думи се ужасяващи. Джорджина му казва, че сега ще го сложи да си легне, а той отбелязва: „Да, в земята!“

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Красимир Лозанов с новини от света на книгите

Поканихме  Красимир Лозанов в качеството му на литературен гид, който да ни въведе в най- актуалните събития от литературния свят и да представи заглавията на книгите, на които можем  да спрем вниманието си. Лозанов твърди на базата на  опита си в едно от най- големите български издателства че по някакъв странен парадокс успехите на авторите в..

публикувано на 04.11.24 в 17:50

Преге - предаване за света на книгите, 02 - 08 ноември

В предаването за книги на Радио Пловдив на 02.11.2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Тенеси Уилямс. Пиеси. 264 стр., тв. к. ок. 6А, Лист, 2024. Шерщин Екман. Вълчи бяг. 276 стр., ок. 5А, Знаци, 2024. Мануел де Педроло. Последен ход. 196 стл., ок. 4А, Ерго, 2024. Стив Бери...

публикувано на 04.11.24 в 10:16

"Експресии" на Лили Кючукова в галерия "Ромфея"

В галерия „Ромфея“ художничката Лили Кючукова открива изложба - живопис и рисунки. Експозицията е озаглавена „Експресии“. Авторката е завършила факултета по изобразително изкуство в университета „Св.св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Има над 30 самостоятелни изложби в България и в  чужбина. Творби на Лили Кючукова са собственост на..

публикувано на 04.11.24 в 09:32

Изложба на Мария Дипчикова в Природонаучния музей

„Сънища и реалност – магии и стихии“ е заглавието на дебютната изложба живопис на художничката Мария Дипчикова в изложбеното пространство на Регионалния природонаучен музей Пловдив, зала „Лотос“.  Експозицията съдържа картини, рисувани с акрилни и акварелни бои. Посланието на авторката е да обичаме и съхраняваме заобикалящата ни природа,..

публикувано на 04.11.24 в 09:23

10 години LUCKY Дом на киното в Пловдив

Арт-киното на Пловдив LUCKY Дом на киното отбелязва 10 години от своето създаване с 10 специални прожекции на 10 от култовите филми, останали в паметта на зрителите. Прожекциите ще бъдат в 10 поредни дни.  Организаторите са подбрали заглавия на знакови режисьори, драматични фестивални заглавия и любими комедии, излъчвани от 2014-та..

публикувано на 04.11.24 в 06:39